Тази седмица, правителството на Пламен Орешарски реши да финансира два проекта в Македония. Единият е за изграждане на мост за пешеходци на река Отиня в община Щип, а другият – за спортна площадка и зала за рехабилитации в училище за деца със забавено развитие в Скопие. Решението бе взето на едно от последните заседания на кабинета и потвърждава твърдата решимост на България за развитие на сътрудничеството с Македония.
От началото на годината има и други индикации за такова развитие. По инициатива на София, през януари външните министри Кристиан Вигенин и Никола Попоски се договориха двете страни взаимно да си предоставят за безплатно ползване сгради за посолства в Скопие и София. През февруари министрите поискаха съвместно от Европейската комисия подкрепа за изграждането на бърза жп връзка между двете столици. Българската национална телевизия и Македонската радио-телевизия сключиха договор за разпространение на програмите им по кабелните мрежи в двете страни. Развитие настъпи и в трансграничното сътрудничество. Започна подготовката на програма за трансгранично сътрудничество през 2014– 2020г. с основни приоритети опазване на околната среда, насърчаване на туризма и културното и природното наследство, повишаване на конкурентоспособността.
За жалост обаче, основните проблеми в двустранните отношения остават нерешени. Няма чувствителен напредък по въпроса за подписване на договор за добросъседство и сътрудничество, а опитите за съвместно честване на общи исторически фигури и годишнини са не само плахи, но и срещат съпротива в някои македонски среди. Предвид актуалните вътрешнополитически реалности и в България, и в Македония, може да се очаква пауза в усилията за напредък по тези въпроси. В България правителството си отива, предстоят служебен кабинет, предсрочни парламентарни избори и ново правителство и парламент. В Македония най-голямата опозиционна сила – Социалдемократическият съюз, не признава изборните резултати, не участва в работата на новия парламент, а по улиците на големите градове има остри етнически протести и контрапротести, които имат противоречив отзвук в Албания и Косово и създадоха напрежение между правителствата на трите страни. При тези обстоятелства паузата в решаването на основните проблеми в двустранните отношения ще е може би здравословна, защото са нужни трайни решения, взети в спокойна и стабилна обстановка.
В България законодателството е така уредено, че не може да се направи общонационална стачка. Това обясни пред БНР Тодор Капитанов вицепрезидент на най-големия синдикат в страната КНСБ. През последните години КНСБ организира около 70 протеста, но те..
В брой 49 на предаването слушайте: Разговор за художничката Марена Джингова, успяла да си извоюва място в областта на приложните изкуства, въпреки ограниченията социалистическия завод, в който се е трудила – интервю с изкуствоведа..
Априлското въстание е пример за това, че свободата не ни е дар и че българските революционери са дали онова, което могат, а именно - живота си. Оставили са го в олтара на Отечеството и мисля, че им дължим уважение, почит, преклонение и да бъдем техни..
Паметна плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов бе поставена на фасадата на сградата на българското консулство в..
В "България днес" на 30 април слушайте : 01:12 - Актуална информация от страната и българските общности зад граница 06:30 - Прогноза за..
25% от работещите са без трудов договор, борбата със сивата икономика трябва да е основен приоритет на държавата. Това заяви по повод Деня на труда..