Четиринайсетгодишната Таня Антонова е от България, но учи в Лондон. По време на лятната ваканция заедно със своите съученици я водят, с познавателна цел, на английски и немски гробища в Англия. Commonwealth, организацията, която обединява британските колонии си е поставила за цел да запознае тийнейджърите с Tyne Cot Cemeteryи Langemark по повод 100-годишнината от Първата световна война. Задачата е децата да намерят свои роднини във военните гробища и да напишат за впечатленията си на тема – „Спомняйки си за миналото: World War I”.

В своето есе тя пише: „До преди една седмица имах само основни познания за войната, но това, което научих, ме шокира до мозъка на костите. В първият ден от екскурзията бяхме принудени да слушаме военни песни. Аз много обичам хард рок и това беше интересен експеримент за мен… На връщане от гробището, разгледахме го мълчаливо, в съзнанието ми възникна въпрос, на който така и не намерих отговор – как на такова красиво място са погребани хиляди невинни войници?... Ходихме и в църквата, където е бил лекуван от раните си Адолф Хитлер. Стояхме в стая, където е бил масов убиец… Чувствах се толкова разочарована от човечеството, защото осъзнах, че мразя да ходя по нечии кости и кръв… Осъзнах, че някъде все още се водят войни...”

Гневът на Таня Антонова е искрен, но тя няма как да разбере там, на гробищата, че епидемията на националните и териториалните претенции преди сто години е помела Европа. Днес, по ирония на историята, в Източна Европа се наблюдават подобни процеси. Историята не познава буквални повторения, но някои аналогии се натрапват.

През 1914 г. Франция си иска Елзас и Лотарингия. В Австро-Унгария имат териториални претенции към Сърбия, Черна гора, Румъния, Русия. Великобритания с копнеж гледа към петролните полета в Турция и иска да разруши Германия, неин основен търговски съперник на континента. Италия мечтае за разширяване на господство си над Балканите.

Русия иска Константинопол за православния свят.

Тогава шампион по териториални претенции е Германия. Тя претендира за земи на Франция, Белгия, днешна Украйна и балтийските републики.

Към фаталния август всички страни са настроени толкова войнствено, че взривяването на Европа се е оказало по силите на един единствен терорист от Сараево.

Изминаха 100 години от тогава. Основният извод, който се натрапва е, че след Първата световна война се е случила втора вселенска касапница – най-амбициозната и най-кървавата в историята на човечеството. След нея Европа, взимайки си поука от случилото се, се погрижва да създаде формални гаранции срещу такъв обрат на събитията. Един от институционалните гаранти става Европейският съюз, макар че такива гаранции вече отчасти съществуват – Хелзинкското съвещание през 1975 г., провъзгласило неприкосновеността на следвоенните граници.

Украинската криза, обаче, изпусна духа от бутилката. Днес югоизтокът на Украйна е в хаотична война без очертани флангове – мафиотска война с "второ дъно", война, преминаваща в откритамахновщина(анархията на Махно–Свободна територия) и за двете страни. Война, която неизбежно ще провокира наплив от бежанци от Украйна. За европейците е необходимо да осъзнаят, че в тандем с американците по украинското направление, вече са получили в непосредствена близост до своите граници държава, намираща се в състояние на икономически колапс и гражданска война, която претендира за облекчаване на безвизовия режим с ЕС.

В Молдова започва преброяване на населението, спонсорирано от Румъния, за да се получи информация – колко от жителите и се възприемат като румънци. Вече се появиха и публикации в молдовската преса, че за молдовските румънци ще има и безплатни почивки на морето.

Президентът на Румъния Траян Бъсеску нееднократно е заявявал, че смята за приоритет в геополитическата си дейност присъединяването на Молдова към Румъния. Този „проект” не се посреща с овации от част от гражданите на Молдова – гагаузи, българи и жители на северната руска част от страната.

В навечерието на годишнината от Първата световна война всичко опира до това – как ще се появят новите граници? Мирно или насилствено? Германия се обедини по мирен път. Съвсем спокойно от Чехословакия се образуваха две нови държави. Руснаците си „прибраха” отново Крим при пълна поддръжка от страна на живеещите на полуострова. Съвсем сигурно е, че на картата на Стара Европа могат да се появят спокойно и две нови държави – Шотландия и Каталуния. На Балканите обаче раждането на нови държави винаги са се предшествали от граждански войни и етнически чистки.

* Мнението на автора може да не съвпада с позицията на медиата