Преди месец премиерът Пламен Орешарски публично призна, че правителството му е било програмирано да бъде буфер между предходното на партия ГЕРБ и следващото, а преди десетина дни обяви, че парламентът може да гласува оставката му между 23 и 25 юли. Вчера председателят на парламента Михаил Миков каза, че оставката ще бъде гласувана на 23 юли, ако премиерът Орешарски я подаде. Събитията от последните дни показват, че експериментът „Орешарски” се е саморазпаднал преди формално да приключи.
Докато на Европейския съвет в Брюксел Орешарски подкрепяше кандидатурата на близкия до ГЕРБ български еврокомисар Кристалина Георгиева за поста върховен представител на ЕС за външната политика, лидерът на социалистическата партия, която сформира правителството му – Сергей Станишев, твърдеше, че този пост трябва да бъде поверен на кандидат на Партията на европейските социалисти. Междувременно, в София, социалистическата партия бламираше собственото си правителство, отказвайки да подкрепи цялостно предложението му за актуализация на бюджета. 14 месеца след сформирането на кабинета, между партията мандатоносител и нейния премиер очевидно е настъпил срив. Свидетели сме на саморазпад след повече от година упорит отказ на призивите за оставка. Разпадът очертава сложна картина в страната.
Бойкотиран от ГЕРБ и „Атака”, парламентът не функционира. ГЕРБ твърди, че ще се върне в парламента само за да гласува оставка на кабинета, а такава още няма. Има обаче правителствен проект за актуализация на националния бюджет и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която може да приеме само законодателният орган. Без актуализация, дейността на предстоящото служебно правителство и на здравната система може да бъде блокирана.
Сложна е картината и в политическото пространство. Отношенията между управлявалите досега Социалистическа партия и Движението за права и свободи /ДПС/ са обтегнати. Кабинетът „Орешарски” всъщност си отива заради отказа на ДПС да продължава да го подкрепя. При създалите се обстоятелства Социалистическата партия няма да излезе по-силна и й се налага да сменя лидера си преди предсрочните избори. Партия ГЕРБ излиза печеливша, но изглежда не толкова, че да спечели самостоятелно мнозинство в новия парламент. Ако ГЕРБ реши пак да управлява сама, макар и без собствено мнозинство, може да се окаже, че кабинетът „Орешарски” е бил безсмислен буфер между едно старо и едно ново правителство на ГЕРБ, заради който страната е загубила повече от година. Представителството на България в Европейската комисия ще трябва да се предложи от служебен кабинет, назначен от президента на републиката, който е близък до ГЕРБ. Това може да наклони везните в полза на номинация за еврокомисар, определена от ГЕРБ, но може и да намали шансовете на България да получи в Европейската комисия тежък ресор. Защото ставащото в България натрапва усещане за политическа нестабилност и непредвидимост.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..