Шумът на фонтана пред Народния театър озвучава едно от най-посещаваните и артистични места в центъра на София – Градската градина. През слънчевите летни дни паркът никога на остава пуст. Освен че е място за срещи, концерти и изложби на открито, базари и различни културни прояви, градината е едно от най-любимите места на жителите на столицата. Тя привлича с прохладата на фонтана, достолепието на сградата на Народния театър „Иван Вазов”, с духа на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) и красивите статуи в парковото пространство, които са част от неповторимата атмосфера на това място.

Градската градина е най-старият парк в София. Съществувала е още преди Освобождението от османска власт в 1878 г., когато е била с по-малка площ. В същата година – 1878, е била преустроена и разширена, имало е малък воден кът, павилион за музиканти и слънчев часовник. Градината пази част от историята на стара София и за всяка сграда около нея може да се разкаже много. СГХГ се помещава в сградата на бившето градско казино и притежава една от най-значимите колекции на българско изкуство. Тя е и първата постоянна картинна галерия в България.

Градината е предпочитана от хора на всякаква възраст. Посещават я софиянци от старото поколение, които помнят интересни подробности за мястото. Възрастна софиянка разказва:

„Има настроение в тази градинка, а и Народният театър е отсреща и затова идвам тук с голямо удоволствие. Посещавам това място от години и си спомням, че едно време точно пред Народния театър имаше много хубава статуетка на едно човече. Жалко, че изчезна, това беше доста отдавна.”

Народният театър е построен през 1907 г. на мястото на стария дъсчен театър „Основа” по проект на виенски архитекти. През 1928 година е доставена сценична техника от Германия, с каквато са разполагали само най-добрите европейски театри, и която работи и до днес. При тържественото му откриване на 3 януари 1907-а, група студенти освирква княз Фердинанд I и той решава да затвори Софийския университет за шест месеца. До 1999 г. в Градската градина се помещава мавзолеят на Георги Димитров, ръководител на Българската комунистическа партия и генерален секретар на Коминтерна, премиер на България. След разрушаването на мавзолея се открива прекрасна гледка към Националната художествена галерия.

Редовни „гости” на Градската градина са шахматистите и майките с деца, а тревните площи са любимо място за младежите, които се излежават, разговарят, свирят на китара или слушат уличните музиканти.

Добри работи наблизо и често посещава градинката…

„Фонтанът е много хубав”, казва той. „Инициативата с информационните табла, изложбите също са много интересни. Мястото се поддържа зелено и изглежда много добре.”

Албена често е тук, това е едно от любимите ѝ места в София:

„За мен това е място за среща с приятели, харесва ми това, че е близо до всичко, в центъра на града е, има много хора, човек може да види познати лица”, посочва тя. „Може да седнеш на свеж въздух, без да слушаш шума на колите.”

А ето една дама, която просто си почива в центъра на града:

„Живея наблизо и обичам да идвам тук. Много често идвам, за да чета книги и да пиша разкази. Харесва ми атмосферата, защото има много хора, виждам радостни лица, чувам смеха на децата, блика живот…”.

Снимки: Христина Тасева