Скоро уютната къща в Карабунар няма да вижда толкова често стопаните си, както през последните години. Шефът на Гьоте Институт Рудолф Барч приключва мандата си в София и със съпругата си Лучия заменя България за Турция. За човек, който от дете пътува по широкия свят, раздялата с поредния град едва ли е трудна. Оказва се, че със София и България не е така. „Аз съм отявлен фен на България”, казва той за себе си. И признава, че така и не е свикнал с пътуванията и разделите.
След седем години като ръководител на Гьоте институт Рудолф Барч напуска София и оставя след себе си редица успешни и впечатляващи културни проекти. В обединена и разнолика Европа, в която в последните години обаче като че ли все повече се засилва влиянието на националистите, културният обмен е една от най-ценните възможности на европейците да се опознаят.
„Културата е много добро средство за влияние в най-различни сфери. Дадена тема може да бъде разработена от научен конгрес, но това би било суховато в сравнение с един културен проект. Освен това, културата е особено ценна, защото е универсално средство за комуникация между хората от различни страни. Най-добрият пример за това е музиката.”
Освен средство за комуникация, културата все по-често е и фактор в икономиката. Разнообразният културен афиш прави всеки град атрактивен за туристите, но предполага и големи инвестиции. Това важи за София, която се кандидатира за Европейска столица на културата през 2019 г. Как културата може да се превърне в доходоносен икономически фактор?
„Интересните събития привличат публика, а с това и пари. Европейската столица на културата гарантира освен това по-голяма публичност, по-широко и най-вече европейско медийно отразяване, а също така и средства, инвестирани по линия на ЕС. Често хората смятат, че културата е излишен лукс, скъпа декорация, от която лесно можеш да се лишиш. Нейното чисто парично изражение трудно може да бъде изчислено и не един и двама са си блъскали главите над този въпрос. Много политици погрешно смятат, че най-лесно могат да икономисат средства от култура и подценяват нейното значение за икономиката на страната.”
Икономиката в България отдавна крета, а от една година насам живеем и в политическа нестабилност. Протестите от миналото лято все още отекват под прозорците на кабинета на Рудолф Барч в Гьоте институт. Как вижда България една година по-късно? Наистина ли се роди гражданското общество в тези протести?
„Трудно ми е да отговоря, защото много ми се иска гражданското общество в България да си стъпи на краката. Особено сред младите. Младото поколение българи са отворени към света и гледат на страната си през призмата на световните събития. Надявам се, че именно младите ще са двигателната сила на дългосрочни промени, че ще бъдат активни и ангажирани граждани. Именно в това отношение виждам изоставане в България. Надявам се, че младите няма да напускат България, а ще вземат съдбата на страната си в свои ръце. В исторически план изминалите 25 години от демократичните промени не е особено дълъг период. Свидетели сме на един наистина труден преход, за който май е необходимо повече търпение. Но търпение не означава непременно да стоиш със скръстени ръце и да не предприемаш нищо.”
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..