Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..