Акцията със събарянето на незаконни ромски жилища във Варна и най-вече в Стара Загора предизвика силен отзвук. Чуха се множество и полярни мнения – от крайно одобрение, до остро осъждане. Българският хелзинкски комитет дори обвини властите в Стара Загора в упражняване на „институционализирано расистко насилие”. Повдигнати бяха и множество въпроси. Защо например ромските жилища се събарят, а нищо не се прави с незаконните постройки и хотели по морето? Защо след като постройките са били незаконни, живеещите в тях хора имат адресна регистрация и дори партиди за ток и вода? Докога ромите ще бъдат използвани за политически игри и някой ще има ли полза от тяхното неинтегриране и сегрегация?

„За пореден път се използва ромската общност, за да се разделя и чрез разделянето да се владее. Да противопоставим една общност, която няма гарантирани равни права с мнозинството от етнически българи срещу извличане на политически дивиденти. И, разбира се, да потъпчем правото, защото тук говорим не за едни незаконни постройки, а за правото на достоен живот”, категоричен беше Виктор Лилов, член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и дългогодишен музикален продуцент на ромския оркестър „Карандила”. Той беше един от участниците в специалната кръгла маса, организирана от Радио България и Бинар и посветена на проблема.

Именно в този дух е и решението на Съда в Страсбург, който осъди България по сходно дело (Йорданова и други срещу България) с мотива, че жилищата на жалбоподателите са техни домове по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и няма значение, че са незаконно построени на несобствена земя. Събарянето на жилищата в Стара Загора крие риск от повторно осъдително решение на Съда в Страсбург, според специалисти. Други обаче категорично подкрепят решението.

„Категорично законът трябва да се спазва и категорично никой не може да черпи права от своя произход. Няма никакъв начин незаконни сгради да се узаконяват за това, че се обитават от едни хора, които твърдят, че след като 20 години никой не ги е премахнал, значи те имат право на тях. Нищо подобно”, отбеляза евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки.

Според доц. Михаил Иванов, бивш съветник на президента по национално-етническите въпроси и вероизповеданията, е нужно:

„Да се признае проблемът на обособените градски територии, където живее малцинствено население като приоритетен проблем за България. Този проблем да се решава планомерно, с нужното финансиране, с участието на живеещите в тях. Ако ние не направим това, ние гетоизираме изключително големи територии, големи сектори от населението.”

Въпреки различните оценки на станалото, участниците в кръглата маса се обединиха около становището, че в основата на проблема се крие бездействието на държавата, която повече от 20 години не е успяла да изгради последователна и работеща политика не само по отношение на жилищното настаняване, но и за интеграцията на ромите като цяло.

Според Иван Чакъров, кмет на столичния район „Красна поляна”, в който живеят и много роми, българската държава недооценява огромния потенциал, който крие в себе си ромската общност. Това е една млада общност, основно от хора в работоспособна възраст, подчертава той. И допълва:

„Имат потенциал и искат да работят. Ромите не се притесняват от тежкия, черния труд, от мръсната работа. Но пак казвам – държава, община, полиция трябва да работят целенасочено, без някакви дрязги, без: „Вижте, сега ще гласуват за нас, пък после за другите”.

Образованието е основният и може би най-важният интеграционен инструмент, но той все още не се използва достатъчно. „Като става въпрос за интеграция, тя си върви, но много бавно”, споделя Енчо Стефанов, представител на ромската общност.

Освен плод на политики обаче, ромската интеграция неминуемо минава и през действията на всеки един член на гражданското общество. Минава през осъзнаването на необходимостта от премахване на стереотипите, което осъжда тази общност единствено на стигматизиране и сегрегация – реалност, от която всички губят.

Снимки: БГНЕС