Тези дни служебният министър на земеделието Васил Грудев поиска извънредно заседание на Европейския съвет по земеделие и рибарство за изработване на единна позиция на ЕС по ответната забрана на Русия за внос на плодове, зеленчуци, месо, месни продукти, риба и други стоки от страните на ЕС. Малко по-късно, служебният външен министър Даниел Митов изрази пред посланика на Киев в София тревога от намерението на Украйна да предприеме контрасанкции срещу Русия.

Основанията за тревога в София са повече от сериозни. Руското ембарго засяга пряко българските производители на пресни плодове, риба, сирене, домати и зеленчуци. Износът им за Русия през 2013 г. възлезе на 53,4 млн. евро, което е около 9,3% от износа за тази страна. Намеренията на Украйна за санкции спрямо Русия предполагат и блокиране на транзита на руски газ през нейна територия, който осигурява около 90% от потреблението на България. Заради напрежението между Русия и Украйна тази година България започна да трупа по-рано запаси в газовото си хранилище в Чирен, но при прекратяване на доставките на газ те биха стигнали за само три-четири месеца. Реверсни газови връзки със съседните държави България няма и отново е изправена пред риска да се окаже, както през 2009 година, в газов плен на споровете между Украйна и Русия.

Притесненията на София се споделят от много страни в ЕС, но това не е голяма утеха. Към искането на София за извънредно обсъждане на руските контрасанкции се присъединиха Чехия, Полша, Австрия, Финландия, Белгия и Естония, но засега Европейската комисия не вижда възможност за компенсации на потърпевшите производители. И Европейската комисия, както София, увещава Украйна да не предприема крайни мерки спрямо Русия, но отговорите от Киев са уклончиви и не вдъхват оптимизъм, че драстичен развой ще се избегне. Че размяната на санкции и контрасанкции не е решение, е повече от ясно. Но е неясно, докъде ще стигнат и до какво ще доведат.