Свързвам София най-вече с квартал „Изток”, където мина моето щастливо детство. В края на 70-те детските площадки бяха препълнени. Качвахме се и по дърветата и беряхме ябълки, круши, череши… Бабите варяха навън мармалади и миришеше на лютеница, туршии и компоти. Напролет всичко цъфтеше – кокичета, минзухари, нарциси, зюмбюли, лалета.

Никога няма да забравя миризмата на люляка, който баща ми посади до прозореца на детската стая. Повечето стари къщи вече ги няма, заместиха ги високи блокове, в които съседите не се познават и хората страдат от липса на пространство. Купчина камъни под някой орех обаче може да ти напомни за някой кладенец.

Разговорих се с моя бивша съседка:

„Тук на тази площадка имаше две къщи, аз си ги спомням от моето детство, а какви са Вашите спомени?”

„Моето детство беше чудесно, бяхме волни деца. Тука бяха градини, в едната къща живееше леля Арменка, а в другата леля Ценка – две първи братовчедки, и ние, с децата им, израснахме заедно. Нямаше строежи, а ниви с царевица.”

Мой познат също потвърди колко „неградски” беше животът тогава:

„Най-голямо впечатление ми направи, когато срещнах една баба, наша съседка, беше може би осемдесет и пета-шеста година, и я питах: „Къде си ходила, бабо?”. А тя каза: „Ходих до града, чадо”.”

Едно от любимите ми неща като малка беше да слушам свирката на влака, но днес линиите вече ги няма. Имах късмет, докато правех снимките за репортажа, да срещна човек, който ми даде информация за предназначението им:

„Точно по това трасе минаваше вътрешна влакова линия за товарни превози. Сега има остатък от нея при гара „Пионер”. А оттам отиваше към квартал „Хладилника”. Вагоните минаваха оттук, чуваха се от блоковете, стигаха до прелеза при моста на гара „Юг” и отиваха към гара „Искър”.”

В квартал „Изток” отидох за първи път и на кино. Сградата му днес е супермаркет.

„Търся хора, които да помнят времето, когато този супермаркет беше кино. Ще ми разкажете ли малко за това време?”

„Спомените ми бяха много по-хубави от това, което е сега. За съжаление, всичко се превръща в супермаркети и молове.”

„На колко години сте бил, когато сте гледал първия си филм тук в кино „Изток”?”

„На 12 години.”

„Какво сте гледал – помните ли?”

„Седморката на Блейк.”

Днес емблематичният за квартала хотел „Плиска” се реконструира, а през парка все още се стига с колело до езерото Ариана, където семейството ми се разхождаше през уикендите. А аз пораснах и открих София в нейната цялост – от „Младост” до „Люлин” и от центъра до покрайнините. Открих Витоша и Банкя… Столицата стана за мен изходна точка за много пътувания. Но където и да отида, се връщам с обич в града на моето детство.

Снимки: Агапи Асприду