100 дни след изборите за Европарламент, в процеса на формиране на новата Еврокомисия, въпросът за пътя, по който ще върви Европа оттук нататък, е особено актуален. В търсене на отговор за най-важните предизвикателства към ЕС в българската столица се проведе дискусия на тема „Накъде върви Европа”, организирана от „Софийски форум за сигурност” с подкрепата на фондация „Фридрих Науман”. Лектори на дискусията бяха експертите по европейските въпроси проф. д-р Буркард Щепахер от Берлин и проф. д-р Ингрид Шикова от СУ „Св. Климент Охридски”.
Сред най-големите предизвикателства, наред с преодоляване на икономическата криза и нуждата от повече интеграция на страните-членки, както и повече солидарност от по-богатите към по-бедните страни, те посочиха и вечната тема за мира на стария континент. След 100 години конфликти, повече от половин век вече за обединена Европа, създадена от 6 държави, а днес включваща общо 28, сигурността е приоритет № 1. А след незаконното анексиране на Крим от Руската федерация през март т.г., е и въпрос от изключителна важност. Темата е в дневния ред и на срещата на лидерите на страните-членки на ЕС „НАТО-Украйна” по-късно днес в Уелс с участие на българския държавен глава Росен Плевнелиев и служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов.
Заплаха ли е Русия и войната в Украйна за Европа? – Ето мнението на евроексперта проф. д-р Буркард Щепахер за Радио България:
„Ситуацията там естествено е тревожна. Това е промяна на правилата спрямо досегашните, валидни от десетилетия насам в света правила. Като ученик помня, че на една международна конференция за сигурността в Европа, преведена в Хелзинки, бе заявено, че границите на държавите и суверенитетът им не трябва да се нарушават. Сега ситуацията е променена. И в ЕС сме загрижени от тази промяна в правилата. Отделянето на Крим от Украйна е първият сигнал за това, вторият е войната в Източна Украйна сега. И от ЕС, и от НАТО, и от ООН ясно бе посочено, че това не са работещите правила в международните отношения. Аз не съм експерт по сигурността обаче и не мога да дам рецептата. Други, по-умни глави от мен трябва да кажат как трябва да се спре агресията там.”
„Аз също не съм експерт по сигурността, но въпросите, свързани с Украйна силно ме вълнуват” – категорична бе пред Радио България и проф. д-р Ингрид Шикова. Това е и защото, – поясни българският експерт по европейските въпроси:
„Всичко, което започна като конфликт там, е по повод на нещо европейско. Ако си спомняте, тогава ставаше дума за подписването на Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Даже си спомням, че правихме дискусия с моите студенти по този въпрос и те казаха: „Не сме предполагали, че ще има хора, които ще умират със знамето на ЕС”. Защото се случваха такива неща. Така че ЕС в никакъв случай не е, и не може да бъде безразличен към този конфликт. Но това, което лично ми се искаше да видя повече, е една по-активна роля на ЕС при провеждане на преговорите. Аз поначало съм пацифист, не обичам войната. Като разумни същества ние, хората, би трябвало с разговори, с обсъждания, и с постигане на някакви компромиси все пак, да уреждаме нещата, които се уреждат с военни конфликти сега. Аз също не съм предполагала, че в ХХІ век в Европа може да има война. Вероятно могат да се намерят решения на проблема. Например Украйна да стане някаква федерална държава, да се даде повече автономия на руските граждани, живеещи в тази част на Украйна. Сигурно може да се измисли нещо. Но това, което в момента се случва според мен е много тревожно и много лошо за образа на цяла Европа. Не само на Украйна и на Русия, а и на Европа като цяло. Така че трябва да се положат много усилия. Не знам дали санкциите ще окажат ефект, защото, ако вървим само по пътя на санкциите, тогава те могат да ескалират непрекъснато. Едните налагат санкции – виждате какво се случва, – след това пък другите… Спомняме си едно такова време със санкции. Не мисля, че това би довело наистина до резултат. Добре е да сме на масата на преговорите. И това е основната заслуга пък на ЕС – той доведе на масата на преговорите държави, които воюваха. Това трябва да се опитаме да направим и сега като европейци.”
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през 2025 г. настояват от профсъюза КНСБ. В Бургас лидерът на синдиката Пламен Димитров обяви, че при..
Българката Саша Безуханова, международно признат мениджър в дигиталната индустрия и филантроп, беше отличена с престижната международна награда Women in Tech Global Lifetime Achievement Award 2024 за цялостен принос за ролята й за развитие на..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..