„За мен идеалната среда за София би била нещо средно между Париж и Лондон. Това са два коренно различни модела. Париж е пощенска картичка. В него се случват доста нови и интересни неща, но все пак доста ограничавани от консервативна политика, стремяща се да запази културното наследство. Докато Лондон е много динамичен град, там се случват модерни неща в сферата на архитектурата, градоустройството и изкуството. Имам усещането, че Париж е обърнат към миналото, а Лондон – към бъдещето. Трябва да успеем да намерим точния баланс между историята, културното наследство, които са визитна картичка на София и в същото време да създадем предпоставки за динамично развитие на градската среда и да позволяваме на младите да импровизират в нея. Нещо, което ние се опитваме да правим.”

В последната година трансформаторите отправиха две творчески намигвания към столичани, вдъхвайки нов живот на паметници, натоварени с противоречиви асоциации от близкото минало. Едното бе свързано с монумента „Камбаните” край София, където по времето на соца се провеждаше международната детска асамблея „Знаме на мира”, организирана от Людмила Живкова, дъщеря на някогашния първи в държавата. За да насочат общественото внимание към забравения монумент, трансформаторите проведоха на място музикален експеримент и множество съпътстващи работилници и игри за децата. Второто „намигване” бе насочено към паметника „1300 години България” пред НДК, за чието бъдеще все още не е постигнат обществен консенсус. Инициативата им, озаглавена „Ревизия”, бе реализирана с подкрепата на програма „Култура” на Столична община. Партньор в това тяхно начинание бяха и приятелите им от Electricк.Me. За няколко часа спорният паметник оживя пред очите на широка публика, като повърхността му бе използвана за прожекция на специално създадени видеоклипове.

„Смятаме, че към старите неща, износените морално и емоционално останки в нашия град, можем да подхождаме чрез силата на най-съвременното изкуство” – обяснява Гергана. „Проектът „Ревизия”, който е много високотехнологично изкуство, свързано с 3D анимация и прожектиране с висококачествена техника, показва, че можем да трансформираме отрицателната енергия в положителна. Така с израните средства на съвремието, които не са чак толкова дълготрайни, а по-скоро мимолетни заради изобилието от информация и цялата дигитална техника, която ни заобикаля, можем да превръщаме старото в нещо ново и харесвано.”

„Това, което според нас липсва, когато говорим за наследство от близкото минало, е доза чувство за хумор и въображение. Понякога темите се поставят много радикално, хвърлят се много тежки присъди върху градската среда, а в същото време виждаме как новото поколение усвоява тези пространства, за добро или лошо, без да е много запознато с контекста, в който са създадени и посланието, което носят. Ние смятаме, че град без история не може да съществува. Трябва да има белези от всяко време и именно закачката чрез съвременните прояви на изкуство, било то улично или високотехнологична анимация, дава нови възможности за усвояване на тези пространства.”

Съвсем скоро „Ревизия” ще има своето продължение. Този път трансформаторите са се спрели на гребната база на езерото Панчарево край София и по-точно на старото информационно табло, което издига снага на бетонен призрак от миналото.

„Идеята е на това място да се направи отново 3D мапинг, но тъй като не ни стига площта на таблото, решили сме да експериментираме с водни пръскачки, които трябва да образуват нещо като две водни ветрила, върху които също да се прожектира образ” – пояснява Сашо. „Изборът на Панчарево е отново продиктуван от желанието ни да разбудим малко позаспали и позабравени места с потенциал, в района на София. Този път сме се обърнали към периферен район, който обаче смятаме за много подценяван и който може да се използва както за излет, така и като средище за някаква културна програма.”

Снимки и видео: предоставени от сдружение „Трансформатори”.