Когато започнат да се планират предизборни кампании, всички партии се кълнат в младото поколение. Накрая се оказва, че пак са го изпуснали като избирател.

„Основната причина, която касае не само младите, а и голяма част от българското общество, това е разрушената символна връзка между политическия елит и българските граждани, функционално наречени избиратели. Тази нарушена връзка тотално е подменила доверието с отрицание на елита, което е форма на кризата на легитимност на цялата ни политическа система. След като имаме усещането, че политическата система не произвежда смислен резултат, който ни касае като общност и веки един поотделно, нормално е това да се отрази и в отношението върху елитите”, коментира политологът Страхил Делийски – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Той формулира пет причини младите да не участват във вота:

„Защо да се полагат излишни ресурси за кампания, след като младите не гласуват?”

Младите в столицата искат политици с морал, а техните връстници в малките градове и в селата – работа и заплати. Лошото е, че партиите ги възприемат като една група и резултатът е ясен.

Всички партии декларират, че ще поставят младите в центъра на своята кампания, но това не се случва.

Елитите спорят за виновност и минало, а младите си говорят за перспективи и бъдеще.

„Модерно е да си активен” – представителите на „градската младеж”, които участваха в протестите, родиха едно ново „ние”.

„Нямаме работа и никой не се интересува от нас” се е превърнало в трайно разбиране за ролята на младежите от малките населени места в политическия процес.

„Младежките партийни организации са банка с послушни кадри” и само се симулира подмладяване и политическа промяна. Позволява се главно на един тип млади да навлязат в дебрите на голямата политика. Те не могат да бъдат пример за своите връстници.

Страхил Делийски коментира и от какво могат да бъдат провокирани да застанат пред урните младите българи, живеещи в чужбина.