Има ли почва у нас градското земеделие и то не къде да е, а в запустялото междублоково пространство?! За да проверят, с този експеримент са се заели група млади ентусиасти, свързани от приятелството, инициативността и желанието да възстановят връзката си със земята. Всичко започва преди година и нещо, когато първоначално решават да облагородят някоя от изоставените зелени площи в новия квартал „Витоша“, където живеят и да я превърнат в приятно място за отмора и детски игри. Обръщат се за съдействие към районната администрация и оттам ги насочват към общински парцел, предназначен за озеленяване и разпрострял се на цели 4 дка. Мястото се оказва, че е превърнато в бунище за строителни отпадъци, но това не попарва ентусиазма им. Печелейки проект по програма „Зелена София“ на Столична община, получават помощ под формата на материали: инструменти, пейки, кошчета за боклук, дръвчета и цветя. В замяна от тях се очаква доброволен труд и популяризиране на каузата сред съседите. И въпреки че комуникацията със съседи винаги си е била предизвикателство по нашите географски ширини, особено когато всички са новодомци и не се познават, мнозина прегръщат идеята и задружно запретват ръкави. Така миналата есен се появява квартална градинка за чудо и приказ. И тъй като апетитът идва с яденето, проявеният интерес и подкрепа от съкварталците вдъхновява младите хора да направят следващата стъпка и да доразвият междублоковото пространство, създавайки първата у нас обществена биоградинка на общинска земя. В този оазис на биоразнообразието можете да откриете да се кипрят редом едни до други слънчоглед, домати, люти чушки, царевица, тикви, ароматни билки… За тях се грижат предимно млади хора на възраст между 25 и 35 години от всякакви професии: програмисти, архитекти, дизайнери, фотографи… Сред горещите поддръжници на биоградинката е и французин, който от няколко години живее със семейството си в София. Вера Петканчин пък е от хората, подпалили фитила на идеята и спомогнали тя да стане реалност. Самата тя е завършила международни отношения и работи в Джуниър Ачийвмънт България, неправителствена организация, развиваща предприемаческите умения на българските ученици. На ти ли са градски чада, като тях със земеделието? Ето какво сподели Вера:

„Не сме много на ти, защото ни липсват много познания. Важното е, че имаме правилната нагласа и голямото желание да експериментираме и да видим как ще се случат нещата. Със сигурност нашите баби и дядовци знаят много повече от нас и много повече са копали и садили. Ние се опитваме да се поучим от тях и същевременно от някои нови методи, които навлизат. Хубавото е, че нашата градинка е първата в София и въобще в България, която е градско земеделие на общинска земя, а не в задния двор в нечия частна собственост. Такива има доста, включително аз съм експериментирала в задния си двор. Но е много по-различно, когато направиш нещо, чието предназначение е за цялата общност, която живее в един квартал. В нашия случай с голям ентусиазъм се включиха доста хора от квартала, дори от цяла София. Имаше много млади семейства с деца, които с голяма грижа подходиха към засаждането на фиданките. Някои от децата си имат конкретно дръвче, което са засадили и полагат грижа за него, поливат го. Беше им също много интересно, когато правихме компоста, да разберат, че растителните отпадъци всъщност не са отпадъци, а са полезен материал, който, когато знаеш как да го третираш, може да се превърне в нещо, което подхранва почвата.”

Младите градинари напълно са отрекли използването на каквито и да било химически торове, хербициди и пестициди за унищожаване на плевели. Освен това засаждат лехите, комбинирайки различни култури. „Отказали сме се от това да имаш например две лехи само с грах, до тях три лехи само с чушки и т.н. Всичко засаждаме смесено, защото идеята ни е, че положителните им качества си взаимодействат и си помагат едно на друго, защитават се от вредители”, обяснява Вера. Ето какво още разказа тя за някои нови принципи на т.нар. „пермакултура”, които прилагат:

„Ние използвахме един метод, който се казва хугел леха. Това означава да се изгради повдигната леха. Хугел на немски е хълм. Тя се прави на слоеве. В началото се почистват камъните, най-отдолу се поставят дебели картони, след това се слагат по-дебели клони от дръвчета, отгоре пръст, тревни остатъци, малки клонки и накрая всичко това се затрупва и със слама. Идеята е, че по-големите клони се напояват добре с водата и след това отдават постепенно от нея и това намалява драстично нуждата от поливане. Когато лехата е повдигната по този начин и се използва чиста от семена и плевели пръст, не се развиват плевели и няма нужда нито да се копае, нито да се плеви. По-скоро по-сериозният труд се полага в началото, за да се изградят лехите, но след това те вече започват до известна степен да се самоподдържат и не е нужно да полагаш толкова голяма грижа за тях.”

В биоградинката можете да откриете и други необичайни неща, като например няколко „хотела за полезни насекоми”.

„Това съоръжение е като малка къщичка, в която са сложени хартия, завита на свитък, слама, сухи клони, клечки – обяснява Вера. – То дава възможност на полезните насекоми през зимата да се скрият от студа, тъй като вътре е по-топло и така да оцелеят. Беше много интересно за децата да се включат в това начинание. Направиха три „хотела за полезни насекоми” и догодина се надяваме, че ще сме допринесли за това тези насекоми да останат в нашата градинка и да помагат за развитието на растенията.”

Ентусиастите градинари са убедени, че произведената от тях реколта ще е многократно по-вкусна и по-чиста от стоките, които купуваме в супермаркетите. Предстои да дадат за изследване своята продукция, за да са 100% сигурни в нейните качества. Най-голям урожай очакват от тиквите. Затова и планират организирането на празник на тиквата, който ще бъде широко оповестен във Фейсбук, където текат разпалените дискусии за биоградинката.

„Най-важното нещо, което постига една такава градинка не е толкова реколтата, която ще изкараме от нея, а по-скоро, че в целия този процес се случва сближаване и сплотяване на хората, които живеят на дадено място – убедена е Вера. – Това е социален капитал, който се гради много трудно и е крайно време да осъзнаем, че зависи от нашето собствено желание, воля и инициативност това да се случи. Не можем постоянно да казваме: „Аз плащам данъци, общината да ми изчисти, да ми направи градинката”. Но когато някой друг го прави, липсва нещо, например както липсва подправката в една манджа. Инициативата трябва да дойде от самите нас, за да се почувстваме част от някакво общо цяло.”

Снимки: личен архив