България да се превърне в привлекателен регионален център за модерно висше образование, атрактивно за студенти от Европа и света. Такава амбициозна цел ще преследва актуализираната Стратегия за развитие на висшето образование до 2020 г., приета от служебното правителство в последните дни от управлението му. За да се случи нещо подобно обаче, здраво ще трябва да запретнат ръкави държава, висши училища, бизнес. Защото дереджето, на което се намираме в момента, не е никак розово. От наличните около петдесетина български университета едва един (СУ „Св. Климент Охридски”) попада в световните класации на престижни висши учебни заведения, при това нареждайки се чак в дъното. Ще трябва да преборим също отколешни проблеми като липсата на ефективна връзка между образование и бизнес, както и прекалено академичното, сухо и откъснато от практиката обучение на студентите. Опити за изработването на подобна стратегия, която да даде насоки за решаването на натрупаните проблеми, са правени неколкократно през последните години, но без особен успех. Този път тя обаче се радва на политически консенсус, подкрепена е и от Съвета на ректорите, твърдят от МОН. Приемането й е задължително изискване за отпускане на средства от европейските фондове в сферата на висшето образование. За да стане действаща обаче, като следваща стъпка ще трябва да бъде одобрена от новия парламент. Какво предвижда тя и какви конкретни мерки са заложени в Плана за действие към нея?

Първата задача е подобряването на достъпа до висше образование и увеличаване на процента на висшистите от 27 на сто до 36 на сто през 2020 година. Усъвършенстване на акредитационния модел и рейтинговата система на висшите училища, диференцирано финансиране в зависимост от качеството и реализацията на завършилите, реформиране на учебните програми и учебното съдържание са част от конкретните стъпки за повишаване на качеството на родното образование. В стратегията се предвижда още увеличаване на публичните средства за висше образование, които трябва да достигнат 1,5 процента от БВП до 2020 г.

„Това е предварително условие, за да получим европейско финансиране, което е 1 млрд. и 370 млн. лв. за наука и образование” – коментира служебният министър на образованието Румяна Коларова. „Както навсякъде, така и в образованието, за да дойдат европейски пари, трябва да се види, че държавата инвестира в този сектор, че има ангажимент. И по-важното от това е, че може да управлява тези средства.”

Министър Коларова изтъкна още, че „парите вече ще следват качеството, а не студентите”. За миналата година 96 на сто от средствата университетите са получили на базата на броя на студентите, които обучават, а едва 4 на сто са били отпуснати за качество. Амбицията е това да се промени до 60 процента в полза на критерия качество на предлаганото висше образование. Държавата вече няма да плаща за специалности с ниска реализация. Стратегията предвижда още насърчаване на научноизследователската дейност във висшите училища и на развитието на иновациите, ориентирани към пазарната икономика. За да задържат в България младите специалисти, от министерството са набелязали конкретни мерки и в тази насока. Една от тях е студентският кредит да бъде опростен, ако след завършването висшистите работят пет години в България. Освен това завършилите ще могат да започнат да връщат студентския си заем едва когато са намерили добре платена работа. Какво обаче означава добре платена работа ще зависи от това дали ляво или дясно правителство ще изпълнява стратегията, обясни министър Коларова. Предвиждат се също пари за връщане и реинтеграция на млади учени и докторанти, завършили в чужбина.