Сериозна младежка безработица, недостатъчна спойка между бизнес и образование, оскъдни възможности за практикуване по време на обучението. Пред тези предизвикателства е изправена не само България, но и повечето европейски държави. Това се потвърждава от данните, които съвсем наскоро изнесе Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати, според които едва един от четирима студенти преминават през стажуване. Според Марта Шулц, зам.-председател на Европалатите, подобряването на качеството и количеството на стажовете на територията на ЕС е от решаващо значение за справяне с младежката безработица. Досегашният опит също показва, че 80% от младите хора, преминали през стажантски програми, са по-добре подготвени и по-лесно започват работа. Ето защо Асоциацията лансира идеята до 2020 г. половината от всички програми за професионално обучение да бъдат под формата на стажове. По нейни данни всяка година 1,8 млн. души получават професионална квалификация от палатите. Какво е положението у нас?

Преди броени дни БТПП, заедно с други работодателски организации, социални партньори, представители на държавата и младежки организации подписаха Национално рамково споразумение за реализация на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014 - 2020 г. Целта е всеки млад човек на възраст от 15 до 24 години да получи добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на 4 месеца след като остане без работа или напусне системата на образованието. Освен това вече седма поред година БТПП дава възможност на ученици от горните класове на Националната финансово-стопанска гимназия и Националната търговско-банкова гимназия да преминат стаж, по време на който да се запознаят с дейността й, която е в подкрепа на бизнеса, както и да се включат в реалния работен процес.

„Всяка година благодарение на техния труд се въвеждат около 6000 счетоводни отчета в единна база данни – каза в интервю за Радио България г-н Цветан Симеонов, председател на БТПП. – Това дава възможност палатата да състави годишната си класация Топ 100 на водещите фирми на България. По-важното е, че те добиват практически умения. За ученици, които са въвели повече от 100 реални финансови отчети в базата данни, когато отидат в практиката ще е рутинна работа да отворят един отчет, да намерят необходимите данни, да се ориентират кои са важните му параметри, за да може една фирма да бъде класирана на добра позиция или пък да се отчетат нейните затруднения.”

18-годишният Велислав Иванов е ученик в Националната търговско-банкова гимназия, паралелка електронна търговия. Той е един от младите ентусиасти, решили да пожертват месец и половина от лятната си ваканция, за да участват в стажантската програма на БТПП. С какви мотиви се включва и какви ползи вижда за себе си Велислав?

„Смятам, че е хубаво да се възползваме от всяка възможност, която получим. В случая това беше възможност за стаж в доста голяма и силна институция в България. Според мен има смисъл човек да е опитал от практиката, за да е по-подготвен за бъдещата си кариера. Освен това стажът е платен. Усъвършенствах уменията си да използвам компютър за определени работни цели, също така придобих умения за работа в екип. Ще ми бъде от полза и сертификатът, който получаваме за работата си в БТПП. След това ще мога да го включа в моето CV, тъй като това е национална организация, добре позната в България, а и в чужбина и вярвам, че ще имам доста по-добри шансове да ме наемат на работа.”

Велислав възнамерява да продължи висшето си образование в Холандия. Причината да предпочете университет в страната на лалетата пред някой роден са именно добре развитите стажантски програми там. „През последните две години от обучението студентът започва работа към някоя компания, което е много полезно, докато в българската образователна система това не е достатъчно развито и на практика, когато човек излезе от университета, все още не знае как да работи”, аргументира своя избор Велислав. Проблем, за който представителите на бизнеса също алармират от години. Проучване на БТПП показва, че 77% от нейните членове считат придобитите университетски знания за недостатъчни за трудовата реализация.

„Проучванията, които правим, ни дават основание да бъдем настойчиви, когато в България се дискутира образованието, да се стремим средствата да се предназначават не за някакво сурогатно образование в най-ниско квалифицирания сегмент на трудовия сектор, а в хора със средна и по-висока квалификация – каза още Цветан Симеонов. – Нашите констатации са, че в следващите 5-10 години бизнесът ще се нуждае от специалисти с техническо образование и с икономическия профил. Близо 80% от фирмите приемат, че дуалната система на образование е добра възможност, но трябва да има достатъчно ясни стимули за фирмите, т.е. да има данъчни облекчения или разходите, направени за това обучение, да бъдат признавани и отчислявани преди налагане на данъците. Вярвам, че по този начин системата ще заработи и ще спестим усилия за допълнително обучение на младежите в България и ще съкратим пътя от обучението до намирането на работа.”

Снимката е предоставена от БТПП