Близо 50 години продължават разкопките и проучванията край античния и средновековен град Мисионис, близо до Търговище. Започнати са от видния археолог Димитър Овчаров, а сега делото продължава неговия син, също историк и археолог, проф. Николай Овчаров.

Ценни предмети открили археолозите това лято в земята на древния град. Определят откритията си, като истински пробив в опознаването на живота на хората, населявали района на Търговище. По думите на проф. Овчаров названието на града Мисионис, означава Мизия. Най-вероятно това е тогавашната столица на едноименната Източна римска провинция през V-VI век. Находките доказват, че в този град са живеели заможни за времето си хора. Сред най-интересните находки от последните месеци са бронзови дръжки на съдове с изображения на птици и пантера, която много наподобява каменните релефи на лъвове от една от столиците на Първото българско царство /681 до 1018 г./ от края на IX век Велкики Преслав. Това напомня, че градът е бил в ореола на царската власт, в непосредственото управление на държавния глава.

Доказателство за богатите хора, живеещи в него, е наличието на остатъците от търговска борса и многото монети, намерени от археолозите. Възхищение будят ювелирно изработените предмети от животинска кост, сребърен пръстен, позлатена обица, обици от планински кристали и т.н.. Огромно количество от плоско лято стъкло са намерили археолозите. Използвано било за направа на витражи, с които били снабдени домове на жителите в Мисионис. Става въпрос за прозорци не на жилищата, не на управляващата класа, а на близките около тях богати търговци, издигнати в обществото занаятчии, които са живели близо до цитаделата на града. Наличието на стъкло само по себе си говори и за богатството на Мисионис. Вниманието на учените привлекли остатъци от стъклени чаши, около 80 на брой, концентрирани в руините на една сграда. Около тях са разкрити останки и на други съдове за сервиране на вино и храна. Всичко това е безспорно доказателство, че точно тук се е намирало антично обществено заведение, подобно на днешните ресторанти и страноприемници. „Това е рядкост в археологията, да попаднеш на хан от V-VI по нашите земи“ казва проф. Овчаров и продължава разказа си, очарован от изненадите, които му поднася работата:

„Сега сумираме нещата от лятото, показваме находките от месеците юли, август и септември. Това е цял хан, защото е доста голям, като пространство. Но концентрацията на посуда и чаши за вино, на които биха завидели и днешните стъклари, доказва, че това е било заведение. Подобен хан може да се види много добре запазен в историческия град Помпей в Италия. Това, което ние намерихме в Мисионис е именно подобна кръчма, на римски „таберна”, която може би е имала и места за спане и вероятно постройката е била на два етажа. През града е минавал основен римски път, пресичащ Мисионис от Изток на Запад, а този хан е бил отворен, с вход към пътя. Нормално е в такъв голям град да е имало крайпътно заведение. Но не предметите там са най-важното, а архитектурата. Изненадан съм за това как в този период, който ние учените смятаме за упадък в империята заради нашествията на варварите, как точно по това време римляните успяват да построят проспериращ, богат град на върха на планината. Там строят сгради, улици, площади. Това е истинско изкуство, което до ден днешен буди възхищение.”

Жителите на средновековния Мисионис напускат своя град през XIV в. Въпреки че оказват силна съпротива на османските нашественици, селището е разграбено и опожарена. След това хората се преместват да живеят в равнината и не случайно градът започва да носи турското име Ески Джумая, което в превод означава „стар, древен, петъчен пазар”. Споменът за Мисионис е пренесен и в името на днешния град Търговище.

Снимки: БТА