Проведените миналата седмица консултации на спечелилата предсрочните избори на 5 октомври партия ГЕРБ с другите парламентарно представени политически сили за съставяне на правителство не донесоха категоричен отговор за бъдещата конфигурация на властта. Тази седмица предстоят срещи на ниво лидери с „Реформаторски блок”, „Патриотичен фронт”, БСП и АБВ.

Неочаквано във вторник вечерта, без да бъде официално обявена, се състоя среща на лидерите на ГЕРБ и „Реформаторски блок”. Резултатът е сближаване на позициите за подписване на коалиционно споразумение. Предполага се, че Патриотичният фронт ще бъде най-вероятният трети партньор в правителството, което по този начин ще разполага с мнозинство от 126 гласа. Ще се разчита на „ситуационна подкрепа” в парламента от БСП и АБВ, но това ще стане ясно от бъдещите консултации. Идеята е останалите парламентарни формации ДПС, „Атака” и „България без цензура” да бъдат изолирани от прокарваните решения в Народно събрание. Най-реалистичният вариант за създаване на правителство в рамките на този парламент е конфигурацията ГЕРБ, „Реформаторски блок” и „Патриотичен фронт”, каза в интервю за Радио България Тома Биков от Института за дясна политика.

„Това не означава, че този вариант ще се реализира, продължи той. – Проблемите са в нестабилността на едно такова управление. Ако подходим аритметически, това са 126 депутати. За нормалното функциониране на едно правителство са необходими поне 121 депутати. Като се има предвид, че „Патриотичен фронт” и „Реформаторски блок” са предизборни коалиции, освен това са немонолинти – в тях влизат много партии, това прави доста несигурна подкрепата на тези депутати, на които ще се крепи правителството. Аз нямам никакво съмнение, че едно правителство към този момент, независимо каква е коалицията, ще получи широка парламентарна подкрепа. Проблемът е, че когато започне самото управление, когато започнат да се внасят закони в НС от правителството, когато започнат да се решават тежки проблеми, тази подкрепа ще спадне много бързо. Моето мнение е, че ако ще има предсрочни избори, по-добре те да бъдат веднага – през януари- февруари, отколкото след година, когато страната ще бъде още по-нестабилна.”

„За мен целият този преговорен процес за съставяне на правителство представлява нещо доста фасадно, доста неискрено и неистинско. Не става ясно каква е степента на правомощията, които имат преговорните екипи, за да договорят позиция за съставяне на правителство”, е становището на политолога д-р Борис Попиванов – преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”.

„В този смисъл събитията предстоят, продължи той. – Но още вечерта на изборния ден на 5 октомври, по време на своята импровизирана пресконференция, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде достатъчно ясно насоките, по които смята да се движи. Пряко участие на ДПС и БСП не вижда, защото партията няма да му позволи. Предложи на другите партии да си погледнат резултата и тогава да формират своите претенции. В този контекст заяви, че „най-страшният сценарий” е напълно възможен и той е нови предсрочни избори. Той е най-страшен не толкова за него, колкото за именно тези малки формации. Те не могат да бъдат сигурни, че ще повторят своя резултат при едни бъдещи избори в края на декември или началото на януари и че отново ще получат парламентарно представителство. Ако е вярна тази метафора за извиването на ръце, която се споменава от редиците на Реформаторския блок към ГЕРБ, то е вярно същото, че ГЕРБ може да извива ръцете на по-малките партии, като им казва, че е проблемно тяхното участие в един следващ парламент, за да имат каквито и да било претенции.”