„Независимо от  постигнатото на 30 октомври споразумение между Русия и Украйна, доставките на газ през територията на Украйна, може да прекъснат, защото през зимата, „Газпром” няма да може да осигури необходимите количества за европейските потребители. В подобна ситуация, руската газова компания обикновено използва складираните количества в подземните газохранилища на територията на Украйна. Изпуснат е моментът, до който газовото хранилище на Украйна можеше да се напълни, така че да покрие нуждите на всички държави през тази зима.”

Това заяви специално за Радио България руският анализатор и консултант в областта на нефтогазовата промишленост Михаил Крутихин, по време на посещението си в София. В българската столица той участва в дискусия за ситуацията в нефтогазовия сектор на Русия и ефектите за Европа и България.

Според Крутихин, от март тази година Украйна не е получавала доставки от Русия, с които да бъдат запълнени хранилищата, и наличният газ ще се използва за покриване на собствените й нужди. Затова може да се очаква прекъсване на доставките, особено, ако зимата бъде студена. И българските институции, трябва да са готови за подобна неприятна изненада.

Има няколко начина да се облекчи положението с доставките на газ в България. На първо място – да се ползват различни източници. В дългосрочен план трябва да се построи интерконекторната връзка с Турция, защото България има договор с Азербайджан за доставка на 0.5 млрд. куб.м. газ годишно, които могат да идват по тръбите, след като бъде завършен газопроводът в Турция.

На равнището на ЕС трябва да се постигне договорка за по-добра координация и в критична ситуация да се прехвърлят количества от една страна към друга. Засега това е трудно, защото европейската координация е на много ниско ниво.

„На трето място, в краткосрочен план, може да се закупят допълнителни количества газ от „Газпром“. Отделни компании могат да сключват договори, извън междудържавните споразумения или подписаните такива с местния партньор. По такива договори „Газпром“ предлага по-ниски, пазарни цени. Има подобна практика, която работи при доста държави,“ коментира още Крутихин.

Има ли смисъл проектът „Южен поток“ и в частност – за България, при положение че няма яснота какви ще са цените на газа по него и доколко са гарантирани доставките? Според Михаил Крутихин, в момента не е ясна икономическата изгода от „Южен поток”. Единствените ползи за страните, през които ще минава проекта, са свързани с инфраструктурата.

„Първоначално проектът беше политически, а не търговски. Неговата главна задача, заедно с проекта Северен поток е да се заобиколи Украйна, като тя бъде лишена от приходите от транзита на газ, под предлог, че преходът през нейната територия не е безопасен. Но както виждаме, Украйна много стриктно спазва транзитните договорки, така че този предлог, има по-скоро декоративен характер. Зад него се крие задачата Украйна да бъде наказана за това, че иска да следва европейски път на развитие.”

Общата стойност на „Южен поток“ надвишава 70 млрд. долара, като само руската част, която се изгражда в момента, се оценява от 37 до 47 млрд. долара. Европейската и частта по море е доста по-евтина. Следователно – руският бюджет определено тежи в поставените политически цели.

„Ако „Газпром“ построи газопровода „Южен поток“ за своя сметка на територията на европейските държави, може да спечели, защото ще разполага с много удобна инфраструктура и както е записано в Правилата на Третия енергиен пакет на ЕС, тази структура ще служи за пренос на газ и на други доставчици – от Каспийския регион, от Иран и Киргизстан през Турция в България могат да влизат количества и от други държави. По такъв начин, по тези тръби могат да текат количества, в зависимост от търсенето и предлагането,” счита Михаил Крутихин.

На този етап, обаче нито „Газпром” е съгласен да допусне други доставчици до тръбите, нито ЕС ще отмени заради „Газпром” Третия енергиен пакет, който предвижда повече избор за потребителите, инвестиции и сигурност на доставките. Зад изискванията на Третия енергиен пакет на ЕК няма политически цели. Правилата по този пакет са определени доста отдавна и целят запазване на конкуренцията при доставките на газ, и ограничаване на монополните практики. Пазарната логика, която стои зад Третия енергиен пакет е, монополистите да не могат да увеличават цените или едностранно да диктуват условията си на пазара. В този смисъл политическата игра е само от страната на Русия, не на ЕС.

„Погледнато от перспективата на България, „Да имате хубава газова инфраструктура на своята територия, при това – построена за чужда сметка е много удобно. По отношение на цената, липсва увереност. Ако погледнем как се определя цената на газа на Северен поток, ще видим следното. На първо място, капацитетът на тръбите не може да бъде запълнен изцяло, защото няма достатъчно купувачи. Много клиенти се отказаха да използват традиционния маршрут, защото трябва да променят договорите си, а там е записано в кои точки, на коя граница, се получават доставките,” категоричен е Михаил Крутихин.

Основните количества газ в Европа се търгуват по спотови, пазарни цени, а не по цените, които са записани в договорите. Спотовите цени са много ниски. „Газпром” сам си прави конкуренция: продава една и съща стока на един и същ пазар на две различни цени. Подобна ситуация ще се получи и с Южен поток. Обемът руски газ, който купува Европа не се увеличава, даже намалява и тенденцията е Европа все по-малко да се нуждае от руския газ. Основните причини са, че „Газпром” иска много високи цени и че е ненадежден доставчик. Цената на газовите хъбове в Европа винаги ще остане по-ниска, отколкото тази на „Газпром”, където непрекъснато се повишават разходите за транспорт и добив. Така че, в тръбите ще има доста свободно място. Трудно е да се каже, каква ще е цената, на която България ще купува газа, защото има две цени – договорна и цената на спотовия пазар, която е доста по-ниска.

Все пак, как се уреждат икономическите интереси на участниците?

„Строителството на газопровода се движи от две групи компании и съответно – икономически интереси. От една страна това са чуждите компании, които участват в консорциума по строителството на частта по дъното на Черно море. Възвращаемостта на техните инвестиции се гарантира от финансово споразумение, което беше сключено през ноември 2013-та. и предвижда те да си получат парите, даже и в тръбите да няма никакъв газ. Подобна логика е използвана и при Северен поток: „Газпром“ плаща за капацитета на тръбите, а не за преминалото количество газ.

Втората група, която е заинтересована – това са руските компании, които строят газопровода на руска територия и са заинтересовани проектът да продължи и на териториите на европейските държави. Те също са получи доста изгодни условия по договорите си. Има икономически кръгове, които печелят от този проект и са заинтересовани от това той да бъде реализиран.”

Енергийният експерт обаче е на мнение, че природният газ все по-трудно ще може да се използва за политическо оръжие.