Навлизането на информационните технологии в родното образование изостава. Изследване на Европейската училищна мрежа, финансирано от ЕК, показва, че България е на едно от последните места в Европа по наличие на компютри в клас. У нас на 11 ученици от горните класове се пада средно по един компютър, докато за ЕС цифрата е средно четири. Освен лошата материална база, друг проблем е липсата на качествено цифрово учебно съдържание. Не е осигурена също възможност за постоянна квалификация на учителите за ефективно използване на съвременните технологии в учебната работа. Има също съществен дефицит на квалифицирани IT специалисти, въпреки острия глад на бизнеса за подобни кадри. По данни на самия бранш в момента в света има недостиг на около 4,5 млн. IT специалисти, за Европа цифрата е близо милион, а у нас – десетки хиляди. Още в края на миналата година МОН разработи Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието (2014-2020г.). В нея са заложени 50 мерки, чиято цел е да бъдат решени съществуващите проблеми. Това ще струва около 560 млн. лв., които ще бъдат набавени от бюджета и по европейски програми. Виртуални класни стаи и лаборатории, национална система за онлайн изпити и външно оценяване, електронни помагала с интерактивно съдържание по всички общообразователни предмети са част от конкретните неща, които трябва да се случат до 2020 г.

„Расте едно изцяло цифрово поколение. Децата очакват от нас мултимедийни ресурси и ние трябва да им ги дадем – казва Орлин Кузов, ИКТ експерт от МОН. – Ако не го направим, те губят връзка с образователния процес, той не е интересен за тях и не го разбират. Не казвам, че учебниците на хартия трябва да изчезнат още от утре, това е процес. Към 2020 г. планираме да минем изцяло към електронно образование. Добрата новина е, че вече доста издателства се ориентират в тази посока и наред с хартиените учебници, пускат и мултимедийни помагала. Смятаме да ги насърчим в тази тенденция.”

Как изглежда родното образование от гледна точка на бизнеса и как се включва той в решаване на съществуващите проблеми? Според представителите на IT сектора младите хора не са достатъчно информирани за възможностите за кариера в този перспективен бранш, където безработицата е 0% и средната заплата за миналата година е била 2500 лв. Те са на мнение също, че липсват преподаватели по ИКТ, материалната база не е достатъчно модерна. „Образователните институции трябва да учат учениците и студентите как, а не какво да мислят. Подрастващите трябва да бъдат подготвяни да разсъждават, да бъдат креативни, да бъдат иновативни, а не да бъдат затрупвани с информация, при положение, че тя е на един клик разстояние”, категорична е Елена Маринова, член на УС на БАИТ и президент на „Мусала Софт”. Ето какво още каза тя:

„Много слабо е проникването на IT в учебните програми. Да, има някакви часове по информационни технологии, но за мен са много закъснели във времето. Появяват се в късни класове, а трябва да се започва още в детската градина. Може би по-големият проблем е, че всички останали предмети не използват IT технологиите по начина, по който могат, по начин, който е лесен, достъпен, вече масов в целия свят. Не е нужно да откриваме нещо ново, можем да взимаме готови примери. Браншовите организации се борим да вкараме програмирането като писане на код още от детската градина. Има невероятно интересни игрови подходи как това да се случва, как да става по забавен начин, така че децата да бъдат „зарибени” в тази посока и да започнем да насочваме много по-големи маси хора към кариерно развитие в IT в дългосрочен план. Ако това са драстично повече хора спрямо тези, които имаме в момента, това би довело до много позитивен ефект за държавата като цяло в следващите години.”

Електронното образование премахва дискриминацията и прави обучението достъпно, категорични са представителите на IT бизнеса у нас. Поради острия глад за кадри, в последните няколко години самите компании стартираха над 30-40 образователни инициативи като изграждането на IT академии. Как масовото внедряване на информационните и комуникационни технологии в образованието ще доведе до икономически растеж на държавата?

„Това са компании, които работят на международните пазари, с висока добавена стойност, т.е. внасяме много пари в държавната хазна – обяснява Елена Маринова. – Това води до по-голям бюджет за публични разходи – инфраструктура, здравеопазване, стигаме дори до пенсиите на нашите баби и дядовци и достатъчно повече средства за образование, което отново завърта цялото колело.”