Съответства ли на демократичните принципи рекламираното като икономическа панацея споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP)? Отстояваните в него чисто търговски интереси не са ли в ущърб на гражданското общество? Тези въпроси бяха поставени по време на дискусия, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и гражданското сдружение „Солидарна България”.
На пръв поглед идеята за либерализация на търговията между САЩ и ЕС звучи примамливо. Защитниците й в лицето на ЕK и нейния бивш председател Жозе Мануел Барозу твърдят, че тя ще ускори ръста на икономиката, ще създаде повече работни места и ще улесни достъпа на средните и малки предприятия до кредитен ресурс.
Според над 230 граждански организации от 21 държави-членки на ЕС, подписали петиция срещу споразумението, облагодетелствани ще бъдат не гражданите на Стария континент, а големите корпорации. Петицията можете да намерите на адрес stop-ttip.org. Притеснение относно характера на документа изразиха и политици от левицата, гости на конференцията. На коренно противоположно мнение е президентът Росен Плевнелиев, който вярва, че споразумението ще увеличи американските инвестиции у нас. Сериозната дискусия какво означава за България подписването на Споразумението за търговско сътрудничество между ЕС и САЩ тепърва предстои.
Според евродепутата и член на БСП Георги Пирински:
„Акцентът, който е поставен за демократичния отговор, и аспектът на демократичност на това споразумение е безусловно централен в цялостната дискусия по споразумението. Както знаем, това споразумение има амбицията да формулира глобално звучащи норми.”
Критика отправи и вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин:
„Изчисленията на ЕК са, че годишният ефект за европейската икономика ще е около 130 млрд. евро, което представлява около 1% ръст, а за американската икономика – около 90 млрд. евро. И европейската, и американската икономики са сравнително затворени и взаимодействието им с външния свят е ограничено. За да има успешно интегриране, двете икономики трябва да бъдат горе-долу хомогенни, с подобна степен на развитие.”
Скъсените срокове, в които се провеждат преговорите, също будят много негативни коментари от страна на европейските граждани. Официално, преговорите по TTIP започнаха през юли 2013-та, на 3 октомври приключи седмият кръг, но информацията е оскъдна. Мнозина се съмняват, че споразумението ще бъде подписано в срок, т.е. до края на 2015-та.
Въпреки очевидното бързане по финализирането на TTIP, налице са поне четири сериозни дискусионни теми, по които ЕС и САЩ не могат да постигнат споразумение. САЩ не са съгласни да либерализират финансовите си пазари, а ЕС не приема премахване на защитните механизми за местното производство и „географски означения” като френското шампанско. Европа е против исканото от САЩ либерализиране на достъпа до личните данни и не приема предложения от САЩ механизъм за разрешаване на спорове между държавата и инвеститорите или т.нар. ISDS (Investor-state dispute settlement), които се отнасят към специализиран международен търговски съд. Това е и причината, поради която ЕК беше принудена да започне вътрешна дискусия.
Притесненията на гражданските организации идват от положението, че иск в Арбитражния съд може да подаде инвеститорът, но не и държавата, която обикновено е губещата страна и заплаща глоби с парите на данъкоплатците.
Според живеещия в Холандия софтуерен специалист Георг Тупарев, член УС на ПП „Зелените”, механизмите за решаване на търговски спорове в TTIP могат да доведат до безпрецедентна ситуация, при която, за да се удовлетворят претенциите на големи инвеститори, да последва приватизация и оттам да се ограничи достъпът на гражданите до социални сектори като образование, здравеопазване, култура. Петър Клисаров, представител на ПП „Пряка демокрация”, вижда в подписването на ТТIP във вида, в който съществува, реална опасност от заличаване на регулациите в области като екология, здравеопазване, образование, опазване на личните данни, социална политика. „По такъв начин моделът на представителната демокрация се изчерпва и светът се движи към глобален модел, доминиран от икономическите интереси”, смята още той.
5 години България да дава води от р. Арда на Гърция за напояване, одобри като предложение към Гърция българското правителство. В проекта за съвместна декларация за използването на водите на р. Арда е записано, че двете страни потвърждават, че..
Украинският външен министър Андрий Сибига е провел телефонен разговор с българския си колега Георг Георгиев. Двамата са обсъдили стъпки за постигането на справедлив мир и начини за развитие на взаимноизгодно сътрудничество. Украинският първи дипломат..
16 страни от ЕС ще поискат да им бъде позволено временно да не прилагат правилата за бюджетната стабилност, за да могат да направят разходи за отбрана. Сред тях е и България, предава БТА. Еврокомисията представи Бяла книга за бъдещето на европейската..
Само на 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия , Националният военноисторически музей предоставя възможност на своите гости да влязат..
"Два "Кугъра" ще придружат Ми-17, който ще спусне българския трикольор. Военните паради се правят регулярно, за да се покаже славата на армията и да се..
През настоящата 2025 година емблематичната нова сграда на Българското национално радио на ул. "Драган Цанков" № 4 има юбилей – 55 години от първата ѝ..