Българската образователна система е най-несправедлива по отношение на равенството на възможностите пред учениците в сравнение с тези на другите страни-членки на ЕС. У нас връзката между постигнати резултати и произход на децата е много силна. Учениците с най-добро социално-икономическо положение изпреварват като умения с три учебни години своите връстници, които са на ръба на оцеляването. Фрапантна е разликата в постиженията на възпитаниците на т.нар. „елитни” училища и на тези от обикновените гимназии. Неравнопоставени са още обучаващите се на село и тези в града. Тази нерадостна картина чертаят изводите от най-новия доклад на Световната банка. Те са на базата на резултатите на страната ни в последното международно оценяване PISA 2012. Ако има някаква положителна оценка, тя е, че все пак успяваме да намалим делът на най-зле представящите се деца. В същото време страни като Турция, Сърбия и Румъния, които имат по-ниски разходи за един ученик, успяват да ни изпреварят. Според експерти на банката основната причина за сериозното разслоение сред учениците и училищата е ранният подбор на децата на база способностите им. Затова те препоръчват няколко мерки за предоставяне на равни възможности за всички ученици и подобряване на общите им резултати. Една от тях е отлагане на по-късен етап в профилирането на учениците, което сега се случва след 7-и клас. Преоценка на учебната програма и външното оценяване, подобряване на отчетността на училищата, по-добра материална база са също сред съветите. ЕК в свой „Обзор на образованието и обучението в Европа”, който излезе тези дни, пък ни препоръчва да приемем Закона за училищното образование и да продължат реформите, така че подготовката на подрастващите да отговаря на нуждите на пазара, и още:

„Да се повиши качеството на институциите за професионално образование и обучение и да се подобри достъпа до учене през целия живот” – каза Петър Нацев от представителството на ЕК у нас. „В България под 2 процента от хората участват в образование през целия живот, докато за Европа в момента средно са около 10 на сто, а целите на ЕС са 15 на сто. България трябва да подобри достъпа до качествено, приобщаващо предучилищно и училищно образование за децата в неравностойно положение, в частност и ромите, и да прилага стриктно правилата, обвързващи плащането на детски надбавки с участието в образованието.”

Според столичния кмет Йорданка Фандъкова образователната реформа не може да се отлага повече и тя трябва да стъпи на приемането на новия Закон за училищното и предучилищно образование. Нови учебни планове и програми, електронни учебници са част от най-спешните мерки. Ето какво още каза тя:

„Местните власти имат своята отговорност за образованието. Смятам, че в последните години инвестициите в материалната база, в модернизацията на училищата, на детските градини и в строителството на нови е факт. До края на тази година ще отворят врати общо 19 модерни детски градини с подходящи условия за работа. Инвестираме в мерки за енергийната им ефективност. Директорите също инвестират свои средства в това класните стаи да изглеждат по-добре. Много е важно всяка институция да знае своите ангажименти и да работи по тях, но да имаме общо съгласие.”