Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По два банкови влога на всеки българин

Снимка: БГНЕС

Почти 12 млн. са влоговете на българите, съобщи Българска народна банка. Това на практика означава, че всеки български гражданин има средно два банкови влога. Дали са в една и съща банка или в две различни, статистиката не посочва. Но пък показва, че в действителност бройката им намалява и че преди една година са били с три процента повече. Общо по тези влогове българите държат в банките над 20 млрд. евро, което пък е с близо 10% повече в сравнение със същия период на миналата година. Излиза, че българите концентрират и групират постоянно растящите си, но твърде скромни спестявания, като все пак не поемат риска да сложат всички яйца в една кошница. И имат достатъчно основания за това, особено след поучителния в това отношение фалит на Корпоративна търговска банка – четвъртата по големина банка в България, преди десетина дни, при който хиляди вложители загубиха част от спестяванията си.

По груби сметки излиза, че всеки българин има средно около 3000 евро във всеки влог. Но тази статистика е твърде заблуждаваща, защо реалната действителност е доста по-различна и дава нови доказателства за отдавна известния факт, че повечето вложители са с доста ограничени материални и финансови възможности и че българите са най-бедният народ в Европейския съюз. И наистина, близо 70% от иначе многобройните влогове са в размер на не повече от скромните 500 евро. На другия полюс са заможните хора. Но и тук няма особена сензация, защото влоговете по над 500 000 евро или 1 млн. български лева са едва 685 броя. Официалните данни на БНБ по обясними причини мълчат за тайните влогове на богаташите в чуждестранни банки, като само медиите от време на време съобщават някакви непотвърдени числа и в публичното пространство се носят най-различни слухове, споменаващи имената на известни политици, босове от подземния свят, големи бизнесмени.

Милионов влог за повечето българи е нещо, което трудно могат да си представят при положение, че средната работна заплата в страната е около 400 евро, а средната пенсия е под 200 евро. Ако към това добавим и факта, че броят на работещите постоянно намалява и само за последните три месеца от пазара на труда са излезли нови близо 50 хиляди души, ще стане още по-ясно, че платежоспособността на българите е на твърде ниско равнище. Амбицията на новия социален министър Ивайло Калфин в България тепърва да бъде въведена минимална почасова заплата от 2 евро едва ли ще промени радикално материалното благосъстояние на иначе спестовните българи. И най-вероятно по техните банкови влогове, независимо колко са на брой, ще продължат да се съхраняват преди всичко „бели пари за черни дни”, както твърде уместно и мъдро казва една българска поговорка.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 28

В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..

публикувано на 28.11.24 в 11:29

ВАС отново не си избра председател

Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..

публикувано на 28.11.24 в 11:28

Между София и Пиза тръгва директен полет

От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..

публикувано на 28.11.24 в 11:25