Преди дни ЕК даде два месеца на България да приложи европейското законодателство в 4 области, една от които е чистотата на въздуха. При неизпълнение, Комисията може да заведе дело срещу страната ни в Люксембург. В подобна ситуация са още 15-ина европейски държави.

Лошото е, че именно България е начело на тази компания от непослушници. По данни на Европейската агенция по околната среда (ЕАОС), София е столицата с най-замърсен въздух в Европа, а близкият миньорски град Перник дължи първенството след нестоличните селища. Става дума най-вече за замърсеност с т.нар. фини прахови частици и серни окиси. Ако сте идвали в София през лятото, ще се изненадате от тази констатация. Така е защото силна замърсеност на въздуха в България се наблюдава най-вече през зимата и основният  виновник е масовото отопление на дърва и въглища. На второ място идва транспортът, който става все по-натоварен в столицата ни, а автомобилният парк – все още застаряващ. Впрочем през последните 2-3 години е в ход мащабна програма за обновяване на градския транспорт, която постепенно се изпълнява. И по улиците се появяват съвсем нови рейсове, трамваи и тролеи, което не се бе случвало от десетилетия.

От последния доклад на ЕАОС научихме още, че в България се намира и най-замърсяващата топлоцентрала в Европа – държавната ТЕЦ Марица-Изток-2, след която се нареждат по една подобна инсталация от Полша и Румъния. По размер на необходимите разходи за покриване щетите от вредните за качеството на въздуха предприятия, т.н. скрита цена на здравето, България е на седмо място в общността. Споменатият доклад констатира, че 95% от градското население в ЕС е подложено на опасни нива на замърсяване на въздуха. И те са едно от основните причини за преждевременна смърт в ЕС. Ако не се вземат спешни мерки, „ще се сменят две поколения преди хората да могат да дишат наистина чист въздух в градовете“, предупредиха наскоро участниците във форум на Комитета на регионите. Грешка на България бе фактът, че проблематика на въздуха не бе включена сред приоритетните области за финансиране от европейските фондове през първите 7 години от влизането ни в ЕС. Предимство бе дадено на други два сектора, за които са необходими огромни инвестиции – инфраструктурата за управление на водите и отпадъците.

Закъснялата добра новина, съобщена от новия министър на околната среда Ивелина Василева, e, че мeрките за подобряване качеството на въздуха ще бъдат сред приоритетите на новия 7-годишен период на финансиране от ЕС (2014-2020).