Изразено в цифри, Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС представлява свободен пазар от над 820 милиона предимно състоятелни потребители, обединяващ най-богатите държави в света и произвеждащ около 45% от световния БВП. Подготвяното от няколко години насам споразумение за свободна търговия рядко е било предмет на обществена дискусия в България. По време на едно от малкото събития по темата вицепремиерът Меглена Кунева побърза да заяви на конференция, организирана от Американската търговска камара в България и в партньорство с италианското председателство на Съвета на ЕС, че България подкрепя ТПТИ. И докато у нас почти не се говори за ползите и рисковете от това споразумение, неправителственият сектор в Западна Европа отдавна алармира за подводните камъни, които крие то за утвърдените високи стандарти в ЕС.

„Ще дойде ден, в който ще видим САЩ и Съединените щати на Европа да протегнат едни към други ръце над моретата и да обменят своите продукти, произведения на изкуството и плодове на гения (…) И това няма да стане след 400 години, защото живеем в динамични времена.”

Прозрението е на френския писател Виктор Юго, отправено на мирната конференция в Париж през 1849 г. Очевидно времето за неговата мечта е дошло. Преговорите между САЩ и ЕС за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции за създаването на свободен пазар, свързващ двата бряга на Атлантика, навлязоха в решаващата си фаза. На финалната права се активизираха и посланията за и против споразумението. Във встъпителното си слово новоизбраният председател на Европейския съвет Доналд Туск определи ТПТИ като ключ към задълбочаването на отношенията между ЕС и САЩ. Същевременно към критиците на споразумението за свободна търговия от неправителствения сектор се присъединиха и политици. Неотдавна германският министър на околната среда Барбара Хендрикс (Barbara Hendricks) се изказа остро срещу предвижданата възможност, компании да се обръщат към арбитражни съдилища, ако решат, че отделни страни създават правила в техен ущърб: „Това би означавало, че големите корпорации ще могат да прокарват своите интереси въпреки националното законодателство в страните членки на ЕС, при това при пълна липса на демократичен контрол.” На конференцията в София, посветена на ТПТИ, българският вицепремиер Меглена Кунева се опита да разсее съмненията.

„Най-напред е важно да се знае, че в преговорите участват всички страни от ЕС и че споразумението ще бъде одобрено от Съвета на ЕС, т.е. от страните членки. Българските граждани трябва да са спокойни, че на правителството няма да бъде наложено нищо, без то да е взело активно участие в преговорния процес. Нито България, нито ЕС ще отстъпят от високите си стандарти за безопасност, здраве, екологична защита и защита на потребителите. Нашето разбиране е различно от това на нашите американски приятели за ГМО и за клонираните животни. Те не са част от преговорите по споразумението. Част обаче от преговорите са онези тарифи в земеделието, които правят износа на някои земеделски продукти за САЩ крайно неизгоден. По отношение на ГМО ще продължи да функционира и до сега действащото законодателство, в което всяка страна решава сама за себе си дали да ги допусне на пазара си.”

Няколко са чувствителните области, които будят притеснения у европейците. На първо място това е селското стопанство, отрасъл, който както САЩ, така и ЕС поставят под специална закрила чрез високи мита върху вноса, респективно целеви субсидии. Но може би най-значимите разногласия създават различните политики на САЩ и ЕС към генно модифицираните организми. Широко разпространени в САЩ, в ЕС са разрешени много малко ГМО култури. Подобен е и казусът със защитата на интелектуалната собственост, където спорът между САЩ и ЕС достигна своя връх с отхвърлянето на международното споразумение против пиратството АСТА от Европейския парламент. Както е известно ЕС възприе текстовете му за твърде неясни и рестриктивни по отношение на потребителите, докато САЩ усилено лобираха за неговото сключване. Решителната фаза на преговорите между Брюксел и Вашингтон по ТПТИ се отнася и до други чувствителни теми, като финансовите регулации, взаимното приемане на счетоводните стандарти, технологии в медицината и др.

България поставя акцента в преговорите върху друга тема. Според министъра на икономиката Божидар Лукарски важна цел за София е постигането на облекчения за малкия и среден бизнес, който изпитва най-големите трудности при излизането на чужди пазари.

„За България свободният достъп до пазари в трети страни извън ЕС и преките чуждестранни инвестиции са ключови за постигането на устойчив растеж. Особено важни за нас са условията, които ще се създадат за малките и средни предприятия. Те са гръбнакът на европейската икономика, би трябвало да са гръбнак и на българската икономика и да имат решаваща роля за възстановяването на икономиката в страната. Особено важно при воденето на преговорите по ТПТИ е осигуряването на необходимата информация, как свободната търговия със САЩ може да бъде полезна за малкия и среден бизнес.”

На конференцията в София министър Лукарски говори за икономическото значение на споразумението за свободна търговия, но то има и своето политическо измерение. Не на последно място ТПТИ има за цел САЩ и ЕС да удържат на силната конкуренция както в икономически, така и в политически план на страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Въпреки че ЕС и САЩ са стратегически партньори на политическата арена, отношенията между тях невинаги са гладки. Изтеклата информация, че САЩ подслушват телефонните разговори на германския канцлер Ангела Меркел хвърли сянка върху доверието между държавите и забави преговорите между Брюксел и Вашингтон. От друга страна за ТПТИ все още се говори в бъдеще време и вероятно преговорите няма да приключат скоро. По план това трябва да стане в края на следващата година, но САЩ едва ли ще рискуват подписването на споразумението в навечерието на следващите президентски избори през 2016 г.