Често наричат Родопа магична планина. И с основание. Пленително красива, някога царство на митичния Орфей, тя още крие в диплите си ценни природни изкопаеми. Неотдавна край Крумовград бе направено може би археологическото откритие на века – най-старата златна мина в Европа, която се оказа и с добри запaси. Развихрилата се битка около бъдещото на тази находка илюстрира дилемата пред Родопите днес – дали да кривнат към устойчив туризъм или да останат при мините си. Защото в нашия модерен свят тези две пътеки трудно се пресичат.
Хората в Родопите зависят от рудодобива
През 60-те години на миналия век България е сред водещите износители на олово и цинк в света. Експлоатацията на мините обаче е прекалено интензивна и агресивна към природата в тази омайна планина. Падането на Берлинската стена през 1989 г. съвпада с рязък срив в цената на оловото и цинка. И основаното някога със съветска помощ минно предприятие ГОРУБСО на мястото на българо-швейцарско-немския консорциум „Пирин” се разпродава на безценица. Районът започва да обезлюдява. „В момента рудодобивът в Родопите възлиза на около една пета от нивата му в миналото”, твърди Димитър Събев, един от авторите на проведено изследване по идея на фондация „Фридрих Еберт”.
„Но без този рудодобив хората в Родопите нямат какво да ядат. Обречени са на миграция или на връщане към домашно стопанство от най-примитивен вид, за да могат да се изхранват”. Макар след 2004 г. да станахме свидетели на бум в цените на цветните метали, заплатите на миньорите в този край са доста ниски – около 800 лв. и не мотивират младите хора. А и екологичните безумия на тази индустрия в миналото са все още пред очите на хората, посочва друг участник в изследването – Руслан Йорданов.
Голямата язва са старите, но все още действащи хвостохранилища
„Хвостохранилището край село Ерма река функционира от половин век. И всъщност изтича в естественото корито на едноименната река. Според днешното законодателство то въобще не би трябвало да съществува. Драстично е положението и с хвостохранилището край Кърджали, което се намира на стотина метра от близките села. Доскоро там нямаше оросителна система и вятърът волно разнасяше хвостовия прах над къщите. За нещастие от другата страна на тези села пък се намира областното сметище. Направо геноцид. Голям проблем са и изоставените държавни рудници, за които никой не се грижи. В резултат реките в рудодобивните райони си остават трайно замърсени.”
Ситуацията се усложнява от факта, че Родопите и без това страдат от безводие през лятото. Лесно е да се досетим, че и здравните проблеми на хората в тези райони са сериозни, силикозата все още не е изчезнала.
Новият Клондайк?
В същото време не престават да валят предложения за отваряне на нови мини с инвестиции за милиарди, наши и чужди. Някои привиждат там новия „Клондайк”. Други, като българо-холандския проект „Новото тракийско злато”, залагат на опазената извън мините дива и дивна природа, безценен според тях ресурс за устойчив туризъм, опиращ се още на бликащите минерални извори и историческото минало на легендарната планина. Един неизчерпаем рeсурс, за разлика от които и да било изкопаеми. Това мнение споделя и Мариана Христова от Гражданската инициатива за забрана на шистовия газ. Тя подсказва същевременно и индустриална алтернатива – рециклирането на растящия обем електронни отпадъци, които съдържат безчет ценни елементи. „От рециклирането на тон електронни отпадъци се вади около 20 грама злато, освен примесите на всички други ценни метали. А при копаенето на тон златна руда се получават максимум три-четири грама от този метал. Освен това българската златна руда е с най-високо съдържание на арсен в света, заедно с чилийската. Затова не може да се обработва без цианидната технология. Да не говорим пък за изключително ниските концесионни такси за находищата, от които държавата почти не печели.”
Туризмът предлага устойчив поминък и на мъжете, и на жените
Туризмът, освен че предлага устойчивост във времето, носи със себe си по-широка гама от заетост за жените в района, които засега са подложени на допотопна експлоатация в пръснати тук и там шивашки цехчета. Много от тях биха имали по-добро бъдеще в хотелиерството, ресторантьорството, екологичното земеделие, местните занаяти. Проблемът е, че засега екологичният и културен туризъм в тези райони все още прохожда. По-бързи резултати, предимно за мъжката заетост може да даде рудодобивът. Специалисти обаче предупреждават, че ако се приемат всичко инвестиционни намерения накуп, кумулативният ефект върху природата ще бъде унищожителен. От друга страна би било неразумно да извадим още сега всичко, което крият родопските недра и да трябва след години да внасяме същите тези рeсурси на много по-висока цена.
Дали Родопите ще тръгнат с по-бавна крачка към своето по-устойчиво бъдеще на пленителна планина или ще ускорят ход към нова индустриализация? Ще видим.
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и Организацията на бежанците от Западните покрайнини. "Дългосрочните исторически процеси за..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..