Българският сладкар Ради Стамболов, зам.-председател на Евро-Ток България, част от едноименната европейска общност на големите майстори-готвачи, е известен с новаторския си подход. За него сладкарството е „приключение, което изненадва и радва небцето”. Едно от последните му успешни изобретения започва да добива световна известност. Неговото сладкарско суши ще присъства на новогодишната трапеза в много страни, и най-вече в Япония. В страната на изгряващото слънце България е добре позната с прословутото българско кисело мляко и таланта на детския хор на БНР с неговите над 500 концерта там. Българското сладкарско суши е новата ни слава там.

Както повечето големи неща в живота, всичко стана малко на шега, разказва авантюрата „суши” Ради Стамболов. Преди няколко години той отива при собственика на успешна българска верига за бързо хранене с иновативно предложение. „Усетих обаче, че той гледа през мен и явно идеята не хваща”. Тогава случаен поглед върху суши раздела от менюто на веригата ражда смелата идея – шоколадово суши.

„Всичко започна като на шега и излезе тотално от контрол, шегува се Ради. В момента има опашка на чакащи, както се чака за скъп автомобил по поръчка, който ще ти доставят след година. Има много сериозен интерес в цял свят. Моето суши се оказа безкрайно интересен продукт за суши ресторанти, за кейтъринг компании в по-платежоспособните държави в Европа. Скандинавските страни са готови да го продават дори в магазинната си мрежа. Имаме предложения за франчайзинг в  Китай, Макао, Ливан. Обемите за Китай обаче, честно казано, ме плашат.”

В момента в отворената специално за целта малка фабрика трескаво се изработват поръчки за празничните трапези в Скандинавия и Русия. Проблемът е, че както при класическото рибно суши, всичко се прави ръчно. Но най-сериозното предизвикателство е било да се намери уникалната технология, тъй като от суровините за това творение се изискват необичайни качества. Тънките лентички тъмен шоколад, който обвива сушито като истински водорасли, трябва да са много пластични, а шоколадът е по-принцип чуплив. Външно никога няма да различите шоколадовото суши от рибното. Постигането на тази визия е било също дяволски трудно. Рибата се прави от бял шоколад, малките оризчета се оформят от кокосови стърготини, червеният хайвер се получава от зърнестата структура на ягодите, различните цветове във вкусните хапки идват от широка палитра нюанси на сушените плодове. И всичкото това с великолепен вкус.

За съжаление Шеф Стамболов не може да патентова изобретението си, тъй като в кулинарията се оказва, че патенти на практика няма. „Така, че гаранция са само моите инициали RS chocolatier”, ни казва Ради. Сладкарят обяснява своя успех и добрите постижения на други негови колеги с предизвикателствата на българския пазар в момента, който според него е много чувствителен и капризен. На кръстопът между Азия и Европа, българското сладкарство съчетава традиции и от двете култури, по-отворено е за експерименти, по-разчупено и адаптивно, обяснява шеф Стамболов.

„Познавайки добре нашия продукт можем да го балансираме за различните пазари. С по-ниско захарно съдържание за скандинавските страни, за руския – с по-малко масленост, за разлика от други по-ориенталски пазари.

През последните години в България ние бързо изживяхме еволюцията от маслените кремове да минем към сметаните, от сметаните към изварите, от изварите към йогурта, който е много актуален. Затова можем да предложим много по-леки и отговарящи на вкуса на момента сладкиши за всеки пазар.”