Надхвърлящ 1,5 млрд. евро и постоянно растящ дълг на държавната електрическа компания, предстоящо затваряне на втората по мощност на Балканския полуостров българска електроцентрала, пореден отказ на банките да отпуснат кредит на финансово закъсалия монополист при газовите доставки от Русия държавен гигант Булгаргаз, масови кадрови рокади по върховете на българската електроенергетика... Това е само кратък и бегъл преглед от последните дни на лавината от проблеми, която заплашва да помете цялата енергетика на България. Вярно, електроснабдяването на бизнеса и домакинствата все още не е прекъснало, руски газ за топлоцентралите и индивидуалните потребители все още тече по тръбите. Но цялата система е пред финансово късо съединение и срив може да се очаква във всеки един момент. Неслучайно една от първите мерки на новата министърка на енерегетиката Теменужка Петкова беше да нареди спешна и пълна ревизия на целия енергиен сектор, която да установи финансовия недостиг и да покаже как да бъде преодолян.

Авторитетни енергийни експерти и анализатори посочват в своите доклади три основни причини за кризата, в която секторът е изпаднал. На първо място те поставят непоследователната и популистка на политика на повечето правителства през последните десетина години. Водени от агресивен популизъм,  те последователно и противно на всяка икономическа логика отхвърляха, блокираха или направо саботираха решенията на уж независимия енергиен регулатор, настояващ за такова равнище на цените на енерегията за крайните потребители, което позволява както на електроцентралите, така и на енергоразпределителните дружества да функционират нормално, да правят инвестиции, да повишават качеството на производството и разпределението.

Втората основна причина за кризата в българската енергетика е лошият мениджмънт на повечето фирми и дружества, които все така си остават държавна собственост. Политически назначения на ръководни постове, решения, угодни и изгодни за определени политически партии и бизнес кръговете, свързани с тях. Огромни злоупотреби с финансови активи и манипулирани държавни поръчки. В крайна сметка непрофесионален мениджмънт и погрешни управленски решения.

Третият и може би най-важен фактор, стоящ в основата на сегашните катаклизми в българската енергетика, който в действителност е до голяма степен и закономерен резултат от споменатите вече две причини, са цените на енергията, които не позволяват на производителите и търговците от сектора да функционират нормално, да печелят достатъчно, за да могат успешно да се развиват и да предлагат качествен продукт и услуги.

Към 1 януари 2014 г. токът в България е с 45% по-евтин от средното за ЕС. Спрямо Германия цената е 3 пъти по-ниска, а спрямо Дания - около 4 пъти. На този фон се създават нереални очаквания на обществото за трайно запазване на ниските тарифи за електроенергията. Това е едно от заключенията в анализ на експертите от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет, ръководена от бившия премиер Иван Костов. България е сред 11-те страни в ЕС, които имат „дефицит” в цената на тока и трябва да вземат мерки, твърди пък доклад на Европейската комисия. „Дефицит” в случая означава, че цената не покрива реалните разходи на енергийните компании. Брюксел препоръчва на 11-те държави да се справят с този проблем, вкл. чрез налагане и вдигане на тарифи и такси, съчетано с увеличение на енергийните помощи за най-бедните. Когато в категорията на бедните в една страна обаче попада по-голямата част от населението, уравнението изглежда практически нерешимо. Именно такъв е случаят с България и засега искри светлина в енергийния тунел не проблясват.