Приетата в петък спорна пенсионна реформа въобще няма да тръгне в предвидените срокове. Това, колкото изненадващо, толкова и предвидимо решение е било взето в неделя след среща на премиера Бойко Борисов със съпредседателя на коалиционния партньор „Реформаторски блок” Радан Кънев под заплахата да напуснат коалицията и да поставят под въпрос съществуването на самия кабинет.

Натискът от всички страни срещу набелязаната само преди седмица пенсионна реформа, внасяща съществени и силно критикувани промени в досега действащия пенсионен модел, растеше през последните дни с часове. Срещу приетите след неделна среща на синдикатите с управляващите от ГЕРБ се обявиха всички парламентарни партии с изключение на ДПС, срещу тях се изправиха професионални организации, работодатели, бизнесът като цяло, обикновени граждани, които излязоха на улични протести. Всички отказаха да приемат предлаганите промени от властта, според които пенсионноосигурените получават правото да избират за втора задължителна пенсия между частните пенсионни фондове и държавния Национален осигурителен институт. До този момент този „втори стълб” на пенсионната система беше контролиран изцяло от частните осигурителни компании, които бяха акумулирали около 4 млрд. евро от допълнителни осигуровки. Противниците на реформите видяха в тях опит за скрита национализация на пенсионната система, за унищожаване на бизнеса, който не бил в състояние успешно да се противопостави на убийствената конкуренция на държавни мастодонт. Много политически анализатори и социални експерти, дори министри и самият президент на страната Росен Плевнелиев, изтъкнаха, че промените не са достатъчно обмислени, че са прибързани, че резултатите от тях не са известни и че пенсионната система направо се „взривява“ и това не е в интерес на бъдещите български пенсионери. Не че в момента са особено щастливи с максимална възможна пенсия от около 450 евро, но новата реформа разклащала и без това изпитващата постоянен дефицит пенсионна система в страната.

Сред най-отявлените противници на предвидените и приети на хартия „окончателно” от парламента мерки се оказаха коалиционните партньори на ГЕРБ от „Реформаторски блок”, плюс подкрепящите коалицията „патриоти” от АБВ. Да не говорим за БСП, която дори заплаши, че ще се обърне към Конституционния съд с молба да обяви запротивоконституционни новите законови промени. Единствено опозиционно Движение за права и свободи даде своята подкрепа за промените. Всичко това предизвика силна криза и драматично разклати управляващото мнозинство, което и без това е твърде нехомогенно и крехко. Поставен пред угрозата от парламентарна и правителствена криза, премиерът Борисов изглежда си даде сметка за мащабите на надвисналата катастрофа и в духа на демонстрираната в последно време и изненадала мнозина негова диалогичност и готовност за компромиси прие да се отложи реформата до постигането на коалиционно единство. Според десните от РБ това може да стане до края на януари. Дотогава ще се изчака с публикуването на официалните документи за практическото приложение на промените в законите и ще се преговаря. „По пътя на прекия политически диалог ще вземем решенията за бъдещето на пенсионния модел и няма да допуснем влияние на ДПС върху политическата власт и финансовия сектор", категоричен е съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев.