Нападението срещу редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо” в центъра на Париж, при което бяха разстреляни 12 души, разтърси света. Ударен е един символ, този на свободата и толерантността. Това се случи в страна, отворила вратите си за различните, за всички, които търсят равни права и живот без насилие. Страна, в която всеки има право да изповядва религията си, да отстоява убежденията си без страх от преследване и саморазправа. Цялата тази свобода обаче е извоювана с цената на много жертви и е отстоявана ревниво стотици години, за да бъде днес гордост за всеки французин. Затова и ударът срещу френското списание „Шарли ебдо” се възприема от всички свободомислещи като покушение срещу правото да изразяваш свободно светогледа си.
По думите на френския журналист Юг Юе от Националната телевизия Франс 3, Франция е преживявала различни периоди с атентати. Тогава те са носели белега на терористични актове, при които жертви са ставали случайни хора. „Последният, най-разтърсващ е през 1995-1996, по времето на гражданската война в Алжир” – разказва Юг Юе. „Тогава, на станция Сен Мишел на метрото в Париж, при бомбен атентат загинаха осем души. До този момент това беше най-кървавият терористичен акт на територията на Франция. През 80-те години също имаше множество атентати, свързани с проиранската групировка Хизбула, но никога досега не е имало толкова разтърсващ и брутален атентат срещу един символ – този на републиката, светската държава, свободата на словото и т.н. Това, което сега се случи, е най-отвратителното, най-кървавото престъпление от войната в Алжир насам, т.е. от 50 години.”
По думите на Юг Юе убийствата на журналистите са извършени по най-хладнокръвния начин – „с куршум в главата, като класическо разчистване на сметки”. Убийците предварително са набелязали жертвите си и са знаели всичко за всеки от тях. Самото престъпление е много повече от саморазправа с инакомислещи, то е назидание за всички, дръзнали да се противопоставят на безумния фанатизъм. Това е предупреждение към журналистите, които си позволяват да заклеймяват зверствата на интегристите и на всички ревностни привърженици на джихадизма. Затова журналисти от цял свят изказаха подкрепа към френските си колеги с надписа „Je suis Charlie” в знак на солидарност. Дружеството на журналистите франкофони в България организира на 8 януари бдение пред Френския културен институт в София, към което се присъединиха много столичани:
„Много благодаря за съпричастността” – казва Юг Юе. „Тези дни получих много съболезнования от различни медии по света. Като френски журналист съм трогнат от реакциите на колегите, които са съпричастни към това което се случи.”
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения...
На Йордановден в "България днес" говорим за пречистването чрез водата, за символите на вярата и отмитите грехове, които подготвят душата за единението с..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...