Цените на бензина и на дизела в България се сринаха рекордно в края на миналата седмица и паднаха под психологическата граница от 2 лв. за литър по бензиностанциите. В тази новина няма нищо сензационно, навсякъде по света петролът падна до около 50 долара за барел и скоро се очаква да стигне даже 40 долара, което е невиждана цена от поне шест години. Добре ли е това за България и за българите, печелят ли нещо или губят?
Еднозначен отговор на тези въпроси няма, защото той зависи от ъгъла, под който се анализира тази тенденция. Според авторитетната информационна агенция Bloomberg, България влиза в списъка на страните по света, които ще имат само ползи от невижданото поевтиняване на течните горива. Тя е дори на мнение, че спадът на цените им ще се изрази в ръст на БВП от около 0,8-0,9%. Това съвсем не е малко при положение, че според правителството тази година икономическият растеж ще бъде точно толкова. Излиза, че евтиният петрол ще увеличи двойно ръста на икономиката на страната.
Немалко икономически наблюдатели в България обаче са доста по-предпазливи в оценките си за възможните последици от драматичния спад на цените на горивата. И техните аргументи звучат доста убедително. Първият от тях вече се наблюдава от около година и това е дефлацията. А отрицателната инфлация е бич за икономиката, бич от който в Европейската централна банка се боят като дявол от тамян. Дефлацията е вредна за икономиката, защото унищожава стимулите за растеж на бизнеса. В краткосрочен аспект тя може да стимулира търсенето, но в крайна сметка реалният ефект е точно обратният – по-слабата делова активност се изразява в спад на производството и търговията, в приходите на компаниите и, в крайна сметка, в закриването на работни места.
Спадът на цените на горивата ще има директни негативни последици и върху приходите на държавата от данъци, и върху приходите на компаниите, произвеждащи и/или търгуващи с нефтопродукти. Достатъчно е в този контекст да се каже, че най-голямото предприятие в България, даващо работа на десетина хиляди работници и служители, е „Лукойл Нефтохим”. Неговите финансови резултати няма как да не пострадат от плонжа на цените на нефтопродуктите, което ще повлияе пряко и бързо върху работните заплати и броя на работещите в него. Що се отнася до приходите в държавния бюджет, те са планирани за тази година при цена на петрола от около 90 долара за барел, което е почти два пъти повече от това, което се наблюдава в момента и което се очаква в близко бъдеще. „В дългосрочен план поевтиняването на горивата създава тревоги и за бюджета, защото ДДС, което влиза в бюджета, ще е по-малко”, коментира Андрей Делчев, изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация. В крайна сметка държавата ще разполага с по-малко средства за реализация на своите политики, вкл. социалната, в образованието, в сферата на сигурността, на публичните услуги, на правосъдието и т.н. С други думи, и по отношение на държавните финанси ефектът от поевтиняването на петрола ще е отрицателен. Още повече, че едва ли ще бъде компенсиран от повишена консумация на горива, която все пак има своите естествени и икономически ограничители.
Печеливши от спада на цените на петрола все пак ще има. Това на първо място ще бъде транспортът, където производствените разходи ще спаднат вследствие намалението на цените на бензина и дизела и това ще стимулира бизнеса. Понижението на тези цени стана очевидно и осезаемо някъде през лятото на миналата година. От тогава и досега обаче цените на транспортните услуги в България бяха намалени съвсем символично и не навсякъде. Туризмът също ще спечели, тъй като една съществена част от цената на туристическите пакети и пътувания представляват транспортните разходи. А туризмът в България произвежда над 15% от БВП и в него постоянно или сезонно работят стотици хиляди българи.
В крайна сметка равносметката от поевтиняването на нефта е противоречива. На пръв поглед е добре да плащаш по-малко на бензиностанцията, но тази евтиния е в ущърб на публичните финанси и това рано или късно ще се усети от всеки българин.
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев,..
Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята летище “София” да бъде преименувано на “Васил Левски” – най-безспорната личност в българската..