Терористичният акт в Париж, последвалото задържане на 5-има руски граждани от чеченски произход, и кризата в Крим завариха Европа с много слаба имунна система. Преживяваме наслагване и взаимно усилване на няколко типа различни заплахи – от една страна познатия радикален ислям, а от друга – непознатото лице на руския национализъм. Така коментира надвисналия облак над европейския геополитически пейзаж, бившият посланик на България в Русия – Илиян Василев, който заедно с американския политолог и специалист по сигурност – Алекс Алексиев, алармираха от името на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания (ЦБЧИ) за новите заплахи пред сигурността на Европа.

Случващото се в Стария континент сега, сякаш подкрепя тезата, че историята и обществата не пълзят, а се развиват скокообразно и непредсказуемо. И още – че случайно събитие, може да накара политически противници да се обединят, а доскорошни партньори – да влошат отношенията си. Ябълката на раздора между Европа, САЩ и Русия се оказа Крим, а проваления газов проект „Южен поток“ освети неочакваното сближаване между Русия и Турция. Русия пък от сравнително добронамерен бивш партньор на България, който мъдро преживя членството на страната ни в НАТО и ЕС, изведнъж пое по пътя на конфронтацията и силовата игра спрямо Европа и в частност България.

Кризата в Русия генерира негативна сила в България. Нашите институции са слаби и страната ни трудно може да противодейства на дестабилизиращи влияния, особено при много точки на уязвимост. България планира реформи, но в условията на Кримската криза, разходите за диверсификация на газовите доставки у нас се увеличават, до степен на невъзможност.

В Европа, Кримският фактор засили заплахата от радикалния ислям. Според Илиян Василев: „Една от най-големите загуби, е сривът в сътрудничеството между руските и западните специални служби при противодействие радикалния ислям. Сюлейман Залибидов, един от главатарите на „Кавказкия емират“ публикува в интернет, че оттук нататък ще следва заповедите на ИД. Не отдавна Залибидов е бил хванат и задържан от руските служби по сигурността ФСБ. А чеченският лидер Кадиров, заяви публично лоялността си към Москва, като каза, че „Русия не трябва да се притеснява от ИД“. Това е игра на тънко острие и Кадиров със сигурност се надценява, но е сигурно, че ресурсите, които има, и връзките през Турция с ИД съвсем не са за подценяване. Чеченският фактор е особено опасен, когато се съчетае с ИД и се насочи към Европа. Аз имам данни за 800 бойци с руски паспорти, които се сражават за ИД.“

От казаното от Василев следва, че терористични клетки, които са обслужвали екстремистки настроени лидери от Кавказкия регион, вероятно се пренаемат от ИД.

След терористичния акт в Париж, всички се опитахме да си самовнушим, че трагедията е изолирано явление. Според Алекс Алексиев, има и друга реалност, която медиите подминаха. „Неудобен факт е, че едноминутното мълчание в памет на загиналите карикатуристи във Франция, е саботирано от учащите мюсюлмани в около 1000 училища“.

Грижливо пазена публична тайна е, че през последните десетилетия, мюсюлманите в Европа се радикализират, засилва се социалното им изключване от европейските общества, като в някои европейски държави съществуват „горещи точки“ или райони, в които е налице едно паралелно общество, което се подчинява не на местното законодателство, а на мюсюлманското обичайно право, известно като Шериат. А именно Шериатът е в основата на радикалния ислям. Не на последно място, левите партии в Европа използват за политически си цели мюсюлманите, което пък води до създаването на ислямски партии.

Ситуацията на Балканския полуостров е изключително тревожна, споделя още Алекс Алексиев.