Продължава известна положителна инерция в различните показатели за доверие в институции и очаквания за икономика и лични финанси. Това е един от основните изводи на януарското издание на редовния „Политически и икономически индекс“ на Гълъп интернешънъл, коментирано от изпълнителния директор на агенцията Първан Симеонов.
Според него, така действат смените на властта – те рестартират показателите, които сочат някаква обществена надежда. По този начин негативната тенденция в масовите очаквания за икономиката, личните финанси и свързаните с това теми изглежда овладяна. В последните месеци на 2014 г. кривите на негативните нагласи пълзяха нагоре, но след изборите и съставяне на правителството има известно успокоение. Не може да се твърди, че има тенденция към особено разведряване. В общественото съзнание все още преобладават по-скоро закономерните ефекти от идването на нова власт, а не толкова оценката за нейната конкретна работа.
През декември редовното изследване на Галъп установи плаха надежда и желание за стабилизация. През януари изводът се потвърди и правителството вече е с доверие от 28 процента, а недоверие – 56 процента. Това е чувствително по-благоприятна картина в сравнение с времето преди няколко месеца, когато недоверието достигаше или надхвърляше 70 процента. Сходни процеси се наблюдават и по отношение на парламента – положителните оценки за него достигат близо до една пета от отговорите, а отрицателните по-отчетливо спадат в последните месеци. В тази ситуация продължава да се наблюдава продължителният ефект от встъпването на власт на ново правителство. В анализа си Първан Симеонов прави и сравнения. Показателите са характерни за началото на компромисно и трудно съставените управленски формули, като правителствата на „тройната коалиция“ или на Пламен Орешарски. Те видимо се различават от кабинетите „Костов“, „Сакскобургготски“ или „Борисов 1“, които имаха по-високи стартови „запаси“ на доверие, дори свръхочаквания. Заедно с това, по-спокойна в сравнение с лятото на 2014 г. изглежда и картината по традиционния въпрос „Накъде върви България?“. Една пета казват „към по-добре“, но две трети споделят песимизъм. „Ножицата“ между негативни и позитивни оценки изглежда по-затворена в сравнение с топлите месеци на миналата година. Факт е, че последните няколко месеца доведоха до известно успокоение. Може да се обобщи – няма особен ентусиазъм, но има известна стабилизация.
В края на третата година от мандата одобрение за президентската институция споделят една трета от запитаните, а на обратното мнение са над 50 процента. Това са стабилни нива, но се намираме се в една от най-ниските точки на доверие в президентската институция, откакто тя съществува.
По традиция, в съзвучие с възприятията за политиката се движат и възприятията за икономиката. Летните и есенните месеци на 2014 г. показаха известен ръст на тревогата за икономиката и различни аспекти на собственото материално положение, независимо, че не бяха достигнати пикови отрицателни нива. След изборите се наблюдава известно успокоение. През януари негативни очаквания за икономиката стабилно споделят около две пети от запитаните, а под една трета не очакват промяна. Подобряване в икономическото положение очакват по-малко от една пета.
Двата пика на тревога за икономиката от началото на века насам бяха късните фази на мандата на Сергей Станишев – правителството на „тройната коалиция“ и на първия мандат на Бойко Борисов. Тогава негативните оценки стигаха и до две трети, а проявата на политическа алтернатива и смените във властта разсейваха тревогата. Очакванията за материалното положение на собственото домакинство остават негативни през януари, но в по-умерена степен в сравнение с общите икономически очаквания. Видимо по-отчетлив е делът на тези, които отговарят „ще остане същото“. Когато става дума за собствените финанси, ролята на политическите пристрастия в отговорите закономерно не е толкова осезателна, но и тук личи „ободряващата“ роля на смяната във властта. Винаги, когато става дума за икономика, следва да се отчита, че се наблюдава инерционен скептицизъм. Обективните икономически процеси въздействат по-бавно и дълготрайно – докато текущите политически развития въздействат на масовото мнение по-динамично. Например избирането на Бойко Борисов в първия му мандат успя да намали дори високите обективни очаквания за безработица, свързани със световната криза. Смените във властта действат по подобен начин дори и на индикатори като очакванията за цени.
Както обикновено след избори, партиите във властта продължават да се радват на стабилна подкрепа. Министрите от новия кабинет постепенно набират разпознаваемост и по традиция недоверието изпреварва доверието. Любопитен е случаят с министър Петър Москов, който се нарежда сред „челниците“ по доверие с 27 процента положителна оценка. Положителна е тенденцията и при премиера Борисов. При него се забелязват и обичайните ефекти на конформистка подкрепа.
Президентът Румен Радев откри форума "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за възстановяване и устойчивост. По Закона за несъстоятелност на физическите лица или закона за..
Жълт код за обилен снеговалеж е обявен за 13 области у нас, съобщиха от НИМХ. От там посочиха още, че в районите с надморска височина над 600-800 метра ще се задържа снежна покривка, която ще достигне 10 сантиметра. Възможно е и заледяване на пътните..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..