В обявената от ООН седмица на толерантността на 6 февруари в София се провежда дискусия под наслов „Река на толерантността”. Кои са съвременните предизвикателства пред толерантността и кои аспекти на тази проблематика са актуални за България? Разговаряме по темата с проф. Анна Кръстева от Центъра за миграционни, етнически и бежански изследвания към НБУ, съорганизатор на форума.

В нажежената атмосфера след трагедията с френското издание „Шарли ебдо” на преден план излиза проблемът за „обговарянето” на тази тематика. „Река на толерантността” е потърсила интересен ракурс.

Тази кръгла маса иска да постави ударение върху това как да обговаряме голямото предизвикателство на живеенето заедно, казва проф. Кръстева. Случаят „Шарли ебдо” изключително изостри политическите реакции, говоренето се свръх политизира. Ние искаме да разположим дискурса в по-позитивен жанр и акцентираме върху диалогичното понятие толерантност. Затова сме поканили големи разказвачи като най-четения български писател Георги Господинов, един от най-предизвикателните и обичани писатели Алек Попов. Защото изкуството много по-фино може да обговори идентичностите, как обикновеният човек да преживява  живота с другите, каква е алхимията на интеркултурното общуване.

Историческият опит ни е научил да живеем в разбирателство с хора от различни етноси, различни религии. Не случайно именно България отваря широко врати за бежанците от арменския геноцид, както не случайно българите спасяват от депортиране своите евреи, макар страната ни да е тогава съюзник на Райха. Но след годините на изолация зад Берлинската стена новата масова вълна бежанци от Сирия сякаш ни завари неподготвени. Мит ли се оказа традиционната българска толерантност?

Трудно бихме могли да кажем, че днес българинът е повече или по-малко толерантен, е отговорът на Анна Кръстева. - Има българи, които избират нетолерантността в най-екстремните й форми на ксенофобия и расизъм и в същото време виждаме много други, които избират толерантността, солидарността, взаимопомощта. Бежанската вълна постави на изпитание вечния въпрос доколко толерантен е българинът. Видяхме две полярни реакции. Едната бе тази на уплахата, която брокерите на страхове веднага капитализираха. Екстремистки партии моментално превърнаха този хуманитарен въпрос в проблем на заплахата. Говори се за тези хора не като за бягащи от война, а като представляващи заплаха за националната сигурност, че сред тях има потенциални  терористи, каквито за момента поне не сме видели. На другия полюс,искам да подчертая това, абсолютно спонтанно, не организирано, се появиха множество акции на солидарност на гражданското общество, множество групи за човешки права, млади хора разгърнаха огромна енергия в социалните мрежи. На практика те буквално заместиха държавата през първата сложна година на бежанската вълна в името не просто на толерантността, а в името на солидарността, на споделената ни отговорност да бъдем толкова повече заедно, колкото една трудна ситуация го изисква.