Най-важното е, че България вече заема мястото си на страна-член на ЕС, и дава своето становище по европейските въпроси. От тази гледна точка България вече е един от факторите за взимане на решения в ЕС. Специално 2014 г. бе трудна във вътрешнополитически план за страната ни година, смениха се 3 правителства. Затова и външнополитическата оценка бе много трудна. Доброто е, че България не е „изоставаща”, в повечето случаи тя е „поддръжник” на европолитики - положително развитие спрямо предишни години. А вече, и „лидер” в една от изследваните области, енергетиката. От България обаче се очаква да е по-активна по теми от специален интерес за нея като разширяването на ЕС и Балканите. Тук може да заема по-активна позиция и да е точно това, което се изисква от нея - да бъде лидер, да води европейската външна политика. Това се отдава на много малко страни от ЕС, в т.ч. и на големи такива - и като дипломатическа тежест, и като ресурси.
Оценката се прави по реално направеното като политика и дадени ресурси, а не като нагласи или намерения, уточни Марин Лесенски. Например по „хуманитарна помощ и помощ за развитие на други страни”, интересно за България е, че сме свикнали да я виждаме като „неразвита”. Но, погледнато отвън спрямо трети страни и страни в конфликт, тя е „развита” страна, от нея се очаква да дава помощ и наистина оказва такава на страни в много по-лоша ситуация от нас, посочи експертът. Изходна точка на оценката е дали това е добро за общия интерес на ЕС, а оттам - и за националния:
От изследването се вижда, че в повечето случаи, да не кажа 100 на сто, националните позиции на страните в ЕС по разглежданите теми съвпадат. И специално, по конфликтите в Украйна, Близкия Изток, Сирия. С оглед на това тази година е добра за външната политика на ЕС, има съвпадение на интереси. Друг е въпросът какъв е резултатът от нея, постига ли целите си. За съжаление виждаме, че конфликтите в Украйна и Сирия продължават. Това показва, че е много трудно да се постигнат желаните от ЕС резултати. Ако се върнем малко назад, в 1992 г. България бе пак съсед на конфликт - войната в бивша Югославия на Балканите. Знаем колко дълго продължи, колко трудно бе разрешен и колко дълго усещахме негативните последици. България пострада икономически, имаше и политически последици, и още има неразрешени въпроси. Това е урок, че трябва да се реагира навреме и единно.
По думите на българския външен министър Даниел Митов през 2014 г. предизвикателствата пред ЕС се увеличиха, а станаха и по-сложни. „Вместо пред една струдена война Европа е изправена пред множество горещи конфликти”. Как тръгва новата 2015 г.?
Много притеснително. Вътрешните заплахи за Европа от тероризма след атаката в Париж ескалираха. Но това е свързано с външен за ЕС конфликт с „Ислямска държава“. В Украйна също виждаме ескалация. Така че 2015 г. е много трудна и ще постави много предизвикателства пред Европа.
Близо 300 000 българи от страната и чужбина са участвали във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, предаде БТА, позовавайки се на инициаторите. Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски..
"Сила за новото поколение" е нова кампания срещу тормоза и насилието в училище, която ще преодолява агресията със силата на положителните послания. Тя е насочена не само към учениците, но и към родители, учители, институции, медии, които да..
В 0,50 ч. след полунощ Турция възстанови обработката на тежкотоварни автомобили през ГКПП „Капитан Андреево“, съобщи БТА, като цитира Агенция „Митници“. Преминаването беше нарушено заради въвеждането на Фаза 5 на европейската система за транзит..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..