България заяви желанието си да заеме ключово място на газовия пазар в Югоизточна Европа, предлагайки проект за разпределителна станция (хъб) в близост до град Провадия. Проектът е на приблизителна стойност около 2,2 млрд. евро и предполага изграждане на около 844 км. нови газопроводи и друга прилежаща инфраструктура. Това беше оповестено вчера в София, на среща на високо равнище на Групата за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа.

Участие взеха представители на държави членки на ЕС от Централна и Източна Европа, както и заместник-председателят на ЕК и отговарящ за Европейския енергиен съюз – Марош Шефчович, и комисарят по енергетиката и климатичните промени Мигел Канете.

По думите на Шефчович, групата е взела следното решение:

„Всяка държава от Централна и Източна Европа да разполага с поне три независими доставчици на газ. Направен бе преглед на най-важните инфраструктурни проекти в областта на енергетиката, които следва да бъдат реализирани през следващите 2-3 години със съфинансирането от ЕС.“

Целта е да се гарантира енергийната независимост, непрекъснатост на газовите доставки и изграждане на стабилен европейски енергиен съюз.  Представени са 14 газови проекта в региона, а до средата на годината, трябва да се разработи план за действия.

От изказването на премиера Бойко Борисов стана ясно, че българският проект е ориентиран към изискванията на Третия енергиен пакет на ЕК и предвижда изграждане на връзки със съседните държави, самостоятелен добив на синьо гориво, но също така е обвързан и със спрения от страна на „Газпром“ проект „Южен поток“. Борисов коментира:

„Южен поток“ не е прекратен. Ние не сме направили нищо, което да спре строежа на „Южен поток“ като страна. Изискването на ЕК по всяка тръба да има възможност и друг доставчик да пренася газ не е приумица на България. То е задължително и за Гърция, задължително е и за Румъния.“

Сякаш с тези думи премиерът се опитваше да убеди Русия, че България не носи вменената й вина за спирането на проекта, прекратен едностранно от „Газпром“, след като банковият консорциум, който трябваше да финансира 75% от строителните работи се оттегли, поради нежеланието на Русия да спази  изискванията на Третия енергиен пакет. От друга страна, новата газова инициатива на Борисов, която повтаря в разширен вариант спрения „Южен поток“, е с около 50% по-евтина от първоначалния проект.

Борисов изрази пожелание за благоприятно развитие на проекта:

„С една дума, ние искаме да се върнем отново на прагматичното решение на въпроса извън емоции, даващо възможност за добър бизнес между държавите в Европа и Русия“. За разлика от премиера, Шефчович коментира учудването си от комуникацията на руската страна при спирането на „Южен поток“, която не е протекла по утвърдените официални канали, а чрез прессъобщения и медийни изяви на председателя на „Газпром“ – Алексей Милер. Според заместник-председателя на ЕК:

„Днешната среща е опит като членове на ЕС да намерим, сигурни решения в енергийно отношение и да имаме по-добра взаимна свързаност, да си осигурим избор на доставчици на енергия. Затова фокусът ни днес беше именно върху различни проекти, които можем да реализираме в най-близко бъдеще и които зависят само от нас“.

Възниква въпросът, ще успее ли Борисов да убеди ЕК, че „Южен поток-2“ е именно подобен проект, и то в условията на изострени отношения с Русия и усилени дипломатически совалки по кризата в Източна Украйна. На второ място – ще успее ли премиерът да убеди Русия да спази изискванията на Третия енергиен пакет? Или пък става въпрос за игра по тънката граница между интересите на ЕС и Русия, в която залогът е по-висок, отколкото преките ползи.