Все повече български компании от сектора на информационните технологии правят бизнес в чужбина, при това с престижни клиенти. Една от тях е „Онтотекст”, която работи в областта на автоматичния текстов анализ и наскоро оповести началото на проект за интернет страницата на британската медия „Файненшъл Таймс”. Проектът е свързан с иновативна разработка на българската фирма, която позволява препоръчване на съдържание спрямо интересите на потребителите на уебсайта. „Онтотекст” е позната във Великобритания и с няколко големи проекта, обновили технологиите на спортния портал на BBC, сред които Световната купа на ФИФА през 2010-та и Олимпийските игри през 2012.
Според Борислав Попов, един от мениджърите на компанията, медийният пазар постепенно се оказва най-големият потребител на технологиите, свързани с автоматичен анализ на текст, защото по такъв начин се предлагат на читателя повече статии от сайта под формата на различни видове тематични страници, които се обединяват автоматично според интереса и профила му. Технологията обаче не е евтина, пояснява Борислав Попов:
„Засега тези услуги са доста скъпи. Медията трябва да има устойчив бизнес модел, за да може да си позволи подобна иновация. Нашите клиенти във Великобритания и САЩ инвестират от един до десет милиона от съответната валута в един такъв проект. Част от работата ни през тази година ще бъде фокусирана върху това да смъкнем цената, като предложим продукти, а не ушити по мярка решения за всеки клиент. В рамките на първите две тримесечия на тази година смятаме да пуснем няколко продукта, които са насочени към издатели и медии.“
Освен в медиите, технологията на „Онтотекст“ може да се приложи и в сферата на образованието, електронното обучение, фармацията и здравеопазването.
В областта на образованието компанията работи с големи издатели в чужбина, а също и с някои иновативни фирми за активно обучение в САЩ. Разработената платформа предлага уроци с различно ниво на сложност, според това как се е справил до момента ученикът с подобни задачи. Целта е да не се поставят непреодолими бариери пред обучаващия се, а да се започва от по-лесни задачи, към по-сложни, но в крайна сметка всеки от учениците да получи възможно най-много полза. Електронната система само подкрепя средното образование, а водещата роля, както досега, се пада на учителя. В България се говори много за електронно обучение, но то така и не се случва централизирано. Къде се къса веригата? Според Борислав Попов липсва добра воля, не средства:
„За мен е непосилно да предвидя всички взаимовръзки, които човек трябва да управлява, ако се опитва да развива подобни проекти с българска институция. Тази непредвидимост прави образованието не така интересно като бизнес възможност. Не смятам, че са необходими кой знае какви бюджети, за да се направи електронен портал за образование. В подобен процес съдържанието е скъпо, а не софтуерната инфраструктура. А то така или иначе бива произвеждано от издателства в България, така че по-скоро е въпрос на желание да има такава инициатива, не на пари. Технологичните компании като нас винаги са се отзовавали, когато могат да помогнат в България. Правили сме го на ниво университети, бихме го направили и на нивото на средното образование.”
Практиката показва, че макар и някои родни издателства да не отчитат промените, интернет и новите технологии постепенно поставят на проверка бизнес модела на много от тях.
25% от работещите са без трудов договор, борбата със сивата икономика трябва да е основен приоритет на държавата. Това заяви по повод Деня на труда 1 май социалният министър Борислав Гуцанов във Варна. За министъра е странно, че част от самите..
На 30 април в сградата на Конгреса на САЩ е имало среща между делегация от партия "Възраждане" и републиканския депутат Кийт Селф, който е зам.-председател на Комисията по външна политика в Камарата на представителите на САЩ и председател на..
В България законодателството е така уредено, че не може да се направи общонационална стачка. Това обясни пред БНР Тодор Капитанов вицепрезидент на най-големия синдикат в страната КНСБ. През последните години КНСБ организира около 70 протеста, но те..
"Два "Кугъра" ще придружат Ми-17, който ще спусне българския трикольор. Военните паради се правят регулярно, за да се покаже славата на армията и да се..
През настоящата 2025 година емблематичната нова сграда на Българското национално радио на ул. "Драган Цанков" № 4 има юбилей – 55 години от първата ѝ..
Само на 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия , Националният военноисторически музей предоставя възможност на своите гости да влязат..