Много граждани на ЕС могат да се окажат засегнати от Регламент 650/2012, който започва да се прилага от 17 август т.г. Той има предимство пред националното законодателство и ще въведе нов принцип и критерий за наследяване – като приложимо право ще се счита обичайното местопребиваване на починалия наследодател към момента на смъртта му. Трябва да се има предвид, че законите за наследяване са различни в държавите от ЕС. Например съществуват съществени разлики при третирането на съвместното съжителство като основание за наследяване. В Обединеното Кралство преживелият съпруг получава цялото или по-голямата част от наследството на съпруга си, а във Франция неговият дял е фиксиран на 1/4 независимо от броя на децата, с които наследява едновременно. От съществуващите 3 форми на последна воля – завещание, съвместно завещание и договор за наследство, в България е допустима само първата форма, докато в други държави се използват и трите. В интервю за Радио България Светлин Микушински, зам.-председател на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, обяснява в какво се състоят новите правила.
„Най-важното е, че на практика не се създава ново наследствено право и всички вътрешни наследствени системи се запазват. Новото е, че по единен за всички страни-членки регламент се определя кое е приложимото право при конкретното наследяване, или кой национален закон следва да се приложи в случай на смърт. Критерий за приложимо право е законът не по гражданството на съответното лице, а законът по неговото обичайно местопребиваване.”
Възможно е да възникнат трудности при доказването кое е именно обичайното местопребиваване, продължава нотариус Микушински:
„Тук Регламентът не е задал твърди критерии, защото е невъзможно, но в преамбюла той е дал ориентири. Важно е не къде по-дълго време пребивава лицето, а къде са концентрирани неговите икономически интереси – къде развива бизнес, къде придобива имущество и къде, от целия анализ на неговия жизнен път в последните години, може да се направи извод, че има намерение преимуществено да се установи. Това трябва да се направи, защото са много примерите на граждани от една държава, които работят в друга. Това, че работят не ги прави лица с обичайно местопребиваване в тази трета държава по смисъла на Регламента. Ако българин работи в Испания, но семейството му е в България, ако той изпраща доходите си в родината, ако по време на празници и отпуск се връща в България, то неговото обичайно местопребиваване не е Испания. Друг би бил въпросът, ако семейството му се е установило в Испания, децата са на училище там. Това говори за други намерения и при смърт се прилага испанския закон.”
Съществувавъзможност за избор на приложимото право, различно от правото по обичайното местопребиваване. Съгласно Регламента, всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му, правото на страната, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта. Т.е. всеки български гражданин ще може да избере да се прилага българското право, а ако лицето притежава повече от едно гражданство, то може да се избере правото на която и да е от държавите, чийто гражданин е.
Министерството на правосъдието е предложило проект за промяна на ГПК, която предстои да бъде одобрена от парламента.
„В него се уточнява кой е компетентния съд, каква е процедурата по издаване на Европейско удостоверение за наследство, кой може да го подава, пред кого се обжалва, какви са възможностите за изменение, или спиране на самото удостоверение, уточнява зам.-министър Вергиния Мичева-Русева. Според нашия проект, международно компетентен , съгласно Регламента, е районният съд по последния постоянен адрес на починалия, а при липса на такъв – по последния адрес в страната. Ако липсва и такъв компетентен е Софийският районен съд.”
Дания, Ирландия и Обединеното кралство не участват в този европейски регламент. Производствата по открито наследство, образувани в тези три държави членки, ще продължат да се разглеждат единствено съгласно националните норми.
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Президентът Румен Радев откри форума "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за възстановяване и устойчивост. По Закона за несъстоятелност на физическите лица или закона за..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..
На 83-годишна възраст почина художникът Владимир Коновалов (1941 - 2024), съобщи Съюзът на българските художници (СБХ). Роден е в Лувен, Белгия...