Парламентът окончателно ратифицира договора с четири банки дилъри за дълг от 8 млрд. евро до 2017 г. Решението бе подкрепено от ПГ на ГЕРБ, Реформаторския блок, Движението за права и свободи, партия АБВ и Българския демократичен център. От Патриотичния фронт, обещал в началото на парламентарния си мандат подкрепа за управляващите, се „въздържаха”, а „БСП-Лява България” и „Атака” бяха „против”. Гласуването трябваше да е миналата сряда, но се отложи заради ПФ и АБВ. След консултации с министъра на финансите, техните лидери изразиха категорично становище, че няма да подкрепят ратификацията. От ДПС също огласиха бъдещия си отрицателен вот.
В сряда, след ожесточен дебат, широката подкрепа стана възможна, тъй като обявилите се против АБВ и ДПС промениха позицията си. Изразиха и едни и същи мотиви: че са удовлетворени от отговорите, които са чули от финансовия министър Владислав Горанов. Той обясни, че числото 8 млрд. евро е максимално възможният лимит и не е задължително да бъде поета цялата сума.
„Аз вярвам в реформаторския капацитет на това правителство и поемам ангажимент, че поне 2 млрд. от този разчет, който сме направили като сбор от падежите плюс планирания дефицит няма да се налага да бъдат ползвани”.
„Ние коментираме проблема от гледна точка на технологията за постигане на мнозинство, каза политологът Страхил Делийски. Когато става въпрос за такъв тип политическо решение, много по-важно е дебатът да бъде ориентиран към стратегическите цели на държавата и на икономиката, а такъв дебат аз не видях. Ако продължаваме постоянно да взимаме заеми, с които да финансираме стари дългове и компенсираме дефицитите, този модел може да е удобен за правителствата и банките, но не е подходящ за голяма част от обществата, които участват в него. Да не говорим за очакваните реформи, защото това е най-лесния начин те да бъдат отложени. Нито управляващите, нито опозицията имаха желанието да дебатират структурните характеристики на българската икономика. Причината е, че политическият ни елит не се държи като такъв. Една от ключовите характеристики на политическите елити е способността им да задават дългосрочни перспективи. Нашите – по-скоро се държат като конюнктурни и кратковременни, нещо което в науката се нарича плутокрация”.
Дългоочакваното гласуване на ратификацията доказа, че идеята на ГЕРБ заявена още по време на консултациите при съставянето на кабинета „Борисов-2” за „плаващи мнозинства” става реалност. От парламентарната трибуна Йордан Цонев заяви, че ДПС са се оттеглили от властта, за да се създаде по-добра политическа среда за реформи и са удовлетворени от факта, че заявка за такива има. И това не е първата декларирана подкрепа – да си припомним гласуването за пенсионните фондове. Имайки предвид неглижираното отношение на ГЕРБ към по-малките партии, които подкрепят властта, както и политическото противопоставяне между РБ и ДПС, лидерът на ДСБ Радан Кънев даде знак като не подкрепи на първо четене ратификацията на дълга, но на второ четене гласува „за”. Ето как обясни позицията си той:
„Остана сериозно съмнение, че сме били свидетели на маньовър за подмяна на парламентарното мнозинство. Множество изказвания от средите на ГЕРБ не криеха намерението чрез това гласуване ПФ да бъде изваден от мнозинството, може би и АБВ. Видяхте, че АБВ по един доста странен начин взеха завоя в последния момент, а патриотите не успяха. Ние трябва да изкореним това съмнение, тъй като стабилността на страната има две страни. Едната страна е да гласуваме за финансова стабилност. Другата страна е здравото мнозинство, което да проведе необходимите реформи, за да не ни се налага повече да взимаме такива дългове”.
Темата за „плаващите коалиции” може да бъде продължена, защото е вероятно да се намерят исканите средства от дадени общини, или определени публични проекти да бъдат финансирани. Въпросът е коя партийна структура ще бъде пристрастна към тях. Процесите около явлението „плаващи коалиции” очевидно няма да са безболезнени. След заетата от АБВ позиция в подкрепа на тегленето на дълга председателят на формацията Георги Първанов заяви, че това е било политическа грешка и че ще подаде оставката си на първото заседание на Националния съвет на партията.
Столичният кмет Васил Терзиев се срещна с представители на СДВР, за да получи уверение, че ще бъде осигурен общественият ред на 11 ноември, когато се открива 51-вото Народно събрание. В понеделник в столицата близо до сградите на властта ще се..
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..