„Религията не е само да знаеш в календара в кой ден съседът до теб има празник и какво представлява този празник. Много е важно да се разбере, че това е част от културата ни, от общата култура. Тази култура, която е разнолика, цветна и представлява букет от светоусещане на всеки от нас, който изповядва различна религия, е нещо, с което ние се представяме пред света.” С тези думи вицепрезидентът на България Маргарита Попова посрещна турската делегация от университетски преподаватели, които посетиха България във връзка с мащабен проект.

Подробностите научаваме от д-р Саваш Кафкасиялъ, преподавател в Департамента по международни отношения в Университета Къръккале:

„Работим по голям проект – „Диалогът между религиите на Балканите и разпространението на исляма”. Целта ни е да обиколим всички балкански страни и да подготвим научна монография, която да включва статии, изследващи диалога между различните религии в миналото, в днешно време и вижданията за бъдещето. Досега сме обиколили 8 балкански страни: Черна гора, Албания, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Словения. Деветата балканска страна е България. Посетихме София и много други градове, където се срещнахме с държавни мъже, учени, религиозни лидери, с председателя на еврейската организация „Шалом” и интелектуалци.”

Представяйки политиката на Република България по отношение на религиите, вицепрезидентът Маргарита Попова каза:

„Развитието на междукултурния, междурелигиозния диалог е част от качеството ни на живот. Може би хора, които са живели в райони, в които няма други етноси, други религии, по-трудно ще разберат това, което аз чувствам. Но за  човек, който е израснал съвместно с другия, който е седял на един чин с него, и има приятелчета от райони, в които те изповядват друга религия, нещата са съвсем различни. Затова аз казвам, че не е достатъчно да се задоволим с междурелигиозния и междукултурния диалог на ниво обикновените хора. Много е важно този диалог, тази култура и тази политика да се направлява от държавните институции, от политическите ни мъже, от религиозните водачи. Защото аз знам какво е да живееш на едно място с другия, колко е важно да го разбереш и тези човешки отношения да намерят проекция в държавната, културната и образователната политика. В днешния ден трябва да положим огромни усилия за възпитаването на децата ни и на нас самите в толерантност, в уважение и духовно единение, продължава Маргарита Попова. Разделени ли сме като общност, като нация, като съседи, като хора, които населяваме един регион със специфики и близки неща, разделени ли сме като държави в Европа, никаква европейска идея няма да просъществува.”

Маргарита Попова посочи като пример за толерантност родното си място Велинград: „Ако отидете в неделен ден на пазара във Велинград, ще видите за какво става дума. Хората от „високия район” (Сърница, Якоруда), идват и продават сирене, масло, месо, а през лятото набраните от тях малини, боровинки, става алъш-вериш. Градският пазар във Велинград е атракция на културите, на вероизповеданията, събрани на едно място. Тези хора, които живеят около Велинград, плетат, продават ръчно изплетени произведения на изкуството. След това отиват в джамията и се молят, а ние отиваме на църква и палим свещица. И така е от години. Велинград е символ за междуетническо разбирателство и толерантност.”

Следващите спирки на турските преподаватели са Гърция, Румъния, Унгария и Полша.