На започналата през уикенда инициатива „Европейски дебати”, организирана във връзка с предстоящата 10-годишнина от подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС, бе отчетено, че страната ни не се възползва пълноценно от европейското членство. Еврокомисарят Кристалина Георгиева посъветва властите на всички нива да се отнасят много по-сериозно към усвояването на европейски средства, благодарение на което Полша, Латвия и Литва увеличават икономическия си ръст с около 1,7-2,1 процента годишно. Със загриженост еврокомисар Георгиева отбеляза, че за стария програмен период България все още има 4,5 милиарда евро неусвоени пари, докато за новия, който сега започва и ще продължи седем години, са ѝ отредени още 16 милиарда. За загрижеността си най-високопоставеният българин в ЕК има пълно основание.

По данни на генерална дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, по усвояване на еврофондовете България заема 23-то място сред 28-те страни членки на ЕС за програмния период 2007-2013. На фона на острата нужда от външно финансиране и на постоянно намаляващите преки чуждестранни инвестиции, от българските власти би трябвало да се очаква да правят и невъзможното, за да се възползват от европейските субсидии и да покажат, че ценят всяко евро, дошло от Брюксел.

Фактите обаче показват друго. България изостава значително в усвояването на отделените за нея пари и в списъка на ЕК изпреварва единствено Италия, Чехия, Словакия, Румъния и Хърватия. За периода 2007-2013 г. страната е успяла да оползотвори едва две трети от отделените за нея финансови средства. Тази година е последната, през която може да се ползват субсидии от предишния програмен период на ЕС, и в светлината на постигнатото досега голямата цел на европейското финансиране – подобряването на условията на живот в България и максималното им доближаване до постигнатите стандарти в по-развитата част на Европа, изглежда повече като мираж, отколкото като изпълнима и реалистична задача.

Неумение на българската администрация да работи и убеждава Еврокомисията в ефективността на предлаганите за финансиране програми и проекти се дължи на различни причини, но една от основните е неопитността на националните институции, за които сега изтичащият програмен период всъщност беше първият и те нямаха опит в работата по стандартите на Брюксел. Не трябва да се забравя и корупцията, за която София е постоянно критикувана от Брюксел.

В момента се водят преговори и се разглеждат проектите за новите оперативни програми на Евросъюза за България за периода 2014-2020 г. Засега нещата вървят добре. Одобрени са вече четири нови оперативни програми от всичко шест. В края на 2013 г. бе одобрена ОП „Развитие на човешките ресурси”, която е с планиран бюджет от над 1 млрд. евро, а по-късно „зелена светлина” бе дадена и за ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”, която е в размер от почти 1,9 млрд. евро. В края на февруари Представителството на Европейската комисия в София съобщи, че е приета и ОП „Добро управление”, която е в размер на 336 млн. евро. След това стана известно, че ЕК е одобрила и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”, която е с бюджет от 701 млн. евро. Изглежда, че се оправдава в някаква степен оптимизмът на вицепремиера по икономическата политика и европейските фондове Томислав Дончев, който е убеден, че тази година ще бъде по-добра от миналата от гледна точка на усвояването на евросубсдиите. Все още има няколко незатворени въпроса, които са обект на преговори с ЕК по „Региони в растеж” и „Околна среда”. През този месец Дончев разчита почти всички програми да са приети. Ако се забави одобрението на някоя важна ресурсна програма като например „Региони в растеж” или „Околна среда”, правителството има готовност да стартира първите проекти в първото полугодие на 2015 г., използвайки заеми от бюджета.