„Приветствам готовността на германското правителство, да поднови разговорите с България за приемането на страната в Шенгенското пространство.“ Това заяви бившият председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг в интервю за Радио България след представянето на книгата си „За щастие сме обединени – моят европейски път“ на българския пазар. Първият й превод на чужд език е на български. В нея убеденият европеец описва своите 35 години в най-висшите ешелони на европейската политика. Съпартиецът на канцлера Ангела Меркел е един от най-влиятелните германски политици, единственият евродепутат, който от първите директни избори за ЕП неотменно е негов член. Християндемократът Ханс-Герт Пьотеринг е и една от водещите фигури в процеса на разширяване на ЕС.

„Нямам никакви съмнения, че в скоро време ще можем да приветстваме  България в Шенгенското пространство. Но остава важната уговорка, България да изпълни всички условия за това членство“ – подчертава Пьотеринг.

В едно интервю казвате, че България и Румъния са приети прибързано в ЕС. Но на фона на днешната ситуация в Украйна това политическо решение тогава е „утолило жаждата на Русия“. Жажда за какво?

„Когато през 2007 г. България и Румъния бяха приети в ЕС, знаехме много добре, че в правовата система и на двете държави има много пропуски. Знаем също така, че тези проблеми все още не са преодолени“ – отбелязва Пьотеринг и продължава: „В България все още има сериозни дефицити по отношение на правовия ред. Държа да отбележа, че никой в ЕС не поставя под съмнение членството ви в съюза. Но също така искам да насърча страната ви в реформите в съдебната система, която очевидно все още е оплетена в мрежите както на стари, така и на нови зависимости. Радвам се, че България и Румъния днес са страни членки на ЕС, особено на фона на случващото се в Украйна, на фона на руската агресия там, защото не можем да изключим сценарий, при който руската агресия можеше да се насочи към България или Румъния, ако те не бяха приети в ЕС. Знаем, че Русия се опитва всячески да оказва влияние в България и страната ви заслужава цялата подкрепа на ЕС, за да може да защити своя суверенитет в рамките на съюза.“

Именно по отношение на Русия в ЕС се забелязват сериозни различия – Полша и Балтийските страни настояват за по-строг тон спрямо Москва, а Гърция и до някъде България са по-предпазливи, когато става дума за санкции срещу Русия. Смятате ли, че България е своеобразен „троянски кон“ на Русия в ЕС, както твърдяха не малко западни консерватори след приемането ни в ЕС?

„Не бива да има никакво съмнение, че Русия поддържа дясно-екстремистки партии в страни от ЕС, както и че подпомага създаването на социалистически партии в тези държави“ – смята германският християндемократ. „Русия следва една политика, която ние не одобряваме. Убеден съм, че днешното правителство в България отстоява външнополитическата ориентация на страната, и че България продължава да бъде надежден партньор на ЕС.“

„За щастие сме обединени“ – това е заглавието на книгата Ви, но в Европа все по-ясно се очертават разделителни линии, напр. между севера и юга. Икономически силният север, вкл. и Германия, все по-малко е готов да плаща сметката на изпадналия в икономическа криза юг. Разделя ли се ЕС на бедни и богати?