Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще изместят ли САЩ Русия на българския атомен пазар и на каква цена?

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В България има една атомна електроцентрала с два енергоблока руско производство, която осигурява над 40% от електроенергията на страната. Но има и две, и то най-модерните и едни от най-мощните в страната, американски топлоелектрически централи.

От около четвърт век се водят ожесточени политически, икономически, лобистки и експертни спорове дали е необходима на страната нова атомна централа или разширяване на вече съществуващата. Преди две години, след неясен референдум, беше отхвърлен проект за строителство на нова руска атомна централа. Дискусиите и темата обаче останаха актуални и не много ясни за широката публика, докато през лятото на миналата година за изненада на мнозина и без всякакви обществени обсъждания, тогавашният министър на енергетиката се завърна от визита в САЩ с подписан в джоба меморандум с американския енергиен гигант Westinghouse за разширяване на старата руска АЕЦ в Козлодуй на брега на река Дунав с нов, американски реактор. Споразумението беше обявено за временно и ясно беше казано, че тогавашното ляво правителство на премиера Пламен Орешарски ще остави следващите управляващи да решат окончателно дали ще има, или не, сделка с американците, които всъщност са японци. Дошлото на власт през есента на миналата година коалиционно дясно правителство на премиера Бойко Борисов обаче не показа особен ентусиазъм да се замесва в не много приятния за България геополитически конфликт между Запада и Русия, вземайки едно или друго решение, което неизбежно трябва да бъде от политическа гледна точка проруско или проамериканско. Срокът за протакане на трудното и деликатно решение изтече на 31 март и всички очакваха с нетърпение отговора на Westinghouse на своеобразния ултиматум на българското правителство, което само преди няколко дни тактично заяви, че ще работи с американците само ако те приемат да влязат в ролята на стратегически инвеститор и придобият 49% от проектираната нова атомна инсталация. С други думи, София заяви, че иска отвъдморските партньори да дадат и 49% от парите за строителството. Според неназовани източници, в Америка са реагирали негативно на това българско искане, но са оставили вратичката отворена за продължаване с три месеца на преговорите. Това е лесно обяснимо като се има предвид, че на една енергийна промишлена фирма беше направена настойчивата оферта да произведе и достави нещо, като плюс това сама плати половината от цената му от близо 8 млрд. долара.

В поведението на българските власти обаче има логика. Само преди месец американците не пестяха в София суперлативите за технологичните качества и икономическите изгоди на предлагания от тях напълно нов и никъде по света още не функциониращ атомен реактор. София явно си е казала, че щом всичко е толкова прекрасно, американците ще бъдат първите, които няма да пропуснат възможността да се възползват от своето произведение на ядреното изкуство. Освен това, България няма пари за да строи сама и със свои средства нови ядрени мощности. Още повече, че и необходимостта от тях не е безспорно доказана. Онзи ден в този смисъл се изказаха еколозите от „Грийнпийс”, които са убедени, че на страната не й трябват нови мощности за производство на електричество, още по-малко супермощни и атомни. В сегашните условия сделката има и много важен политически нюанс. София страшно се разочарова от провала под натиска на Брюксел и на Вашингтон на проекта за руски газопровод за Европа през нейна територия и сега очевидно иска да изтъргува най-изгодно в условията на геополитическа конфронтация завладяването на нейния енергиен пазар от американците. Нали самите те обичат да казват, че всичко си има цена.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

КНСБ: Каскада от протести, ако не бъде приет държавният бюджет

"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..

публикувано на 09.01.25 в 17:45
Галин Цоков и Олеся Илашчук

В Украйна ще продължи изучаването на български език

Българският език и култура ще продължат да се изучават в училища в Украйна, а украински студенти от български произход и занапред ще бъдат приемани приоритетно в нашите висши училища. За това се договориха образователните министри на двете страни проф...

публикувано на 09.01.25 в 17:39

Премиерът призова парламентът да уреди законово статута с името на БПЦ

"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При съобразяване с принципите на правовата държава и разделението на властите, решението на въпроса с..

публикувано на 09.01.25 в 11:34