На 16 април се навършват 90 години от атентата в църквата „Света Неделя” в София. Той е сред най-кървавите политически атентати в световната история. Априлските събития от 1925-а са трагична страница от политическата криза, настъпила в България след поражението й през Първата световна война. През юни 1923 правителството на Земеделския съюз, допуснало редица грешки, е свалено с военен преврат, а опитът за въстание срещу новото дясно правителство е смазан. Комунистическата партия се включва в събитията със закъснение и под силния натиск на Коминтерна, който погрешно оценява обстановката в България. Ръководеното от Компартията Септемврийско въстание на свой ред е разгромено. Тя обаче продължава курса на въоръжена борба.
В интервю за Радио България историкът проф. Людмил Спасов посочва, че този курс се провежда при все по-дистанцирано отношение на съветското правителство и дори на „хулиганстващия Коминтерн”, както го нарича видният съветски дипломат Чичерин. Коминтернът отчита като провал въстанията през 1923 в България и в Германия. Съветското правителство работи за международното си признание и правилно преценява, че не разполага с военна сила, за да подпомага революции в други държави.
Българската компартия обаче, подведена от Коминтерна през 1923, започва да трупа и свои собствени грешки. През май 1924 се провежда Витошката конференция, която потвърждава курса на въстание и създава нелегална военна организация начело с майор Коста Янков. Една от задачите й е да привлече и анархистите. В страната вече действат техни въоръжени чети.
Според проф. Спасов революционните възможности са били ограничени – земеделците и комунистите вече са били разгромени през 1923 г. „Съветските агенти, които идват тук през 1924-а, констатират, че комунистите в България са между 2 и 3 хиляди души, от които 800 са в София”, казва той.
В България се води тиха гражданска война, чиито жертви от двете страни загиват най-често в резултат на атентати. Управляващата десница начело с премиера Александър Цанков също използва терористични методи, като зад някои политически убийства най-вероятно са били репресивните служби на държавата. Още в края на 1924 г. Военната организация на комунистите замисля голям атентат, с който да се нанесе удар срещу репресивния държавен апарат. Междувременно, както посочва проф. Спасов, в страната се подготвя преврат срещу правителството на Цанков, в основата на който са десните земеделци и някои генерали. В Москва, добре информирани за всичко, съветват Компартията да окаже подкрепа на такъв преврат. Българските комунисти обаче решават, че атентатът ще бъде прелюдия към всенародно въстание, но такова въстание не е организирано.
Събитията се развиват стремително и вече са извън контрол. Убити са неколцина леви политици като Вълчо Иванов, Харалампи Стоянов, Тодор Страшимиров. Тайните служби нанасят силен удар и върху нелегалната организация на комунистите, на 26 март 1925 в престрелка загива друг виден лидер на БКП – Яко Доросиев. На 14 април Коминтернът най-после взема правилното решение – съветва българските комунисти да снемат курса на въоръжено въстание. Но вече е фатално късно. Пак в този ден в София е убит ген.Константин Георгиев. Целта е на неговото опело, като се събере елитът на държавата, катедралата да бъде взривена. Изпълнител на атентата е Военната организация на Българската компартия.
Константин Георгиев не е случаен. Освен че е висш военен, той е председател на Демократическия сговор – управляващата партия. Което означава, че на опелото му в „Света Неделя”, където е сложен над 25 килограма динамит,ще бъде събран целият политически и военен елит – отбелязва Людмил Спасов. – И наистина, на 16 април в 15 часа започва службата. Толкова много народ е имало – военни, депутати, министри, банкери, стопански и културни дейци, че се е наложило софийският митрополит Стефан да помоли ковчегът и Министерският съвет да се придвижат към амвона, за да могат да влязат и идващите. И в 15 часа и 20 минути катедралата е взривена. Внесен е бил и отровен газ – незначително количество. На място загиват над 130 души, но след това от рани и от отравяне умират още хора. Общият брой на загиналите е 213 души. А на ранените – 500.
В отговор властта започва масови арести. Коста Янков е убит в престрелка. Трима от замесените в атентата – Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, са осъдени и публично обесени. Свързаните с правителството тайни служби и „ескадрони на смъртта” убиват много хора, сред които неколцина интелектуалци, които не са участвали във въоръжената борба. Такива са например журналистът Йосиф Хербст и поетът Гео Милев, блестящ представител на българския модернизъм. Така месец април 1925-а отбелязва най-трагичното разединение, до което някога е стигала българската нация.
И тази година по традиция стотици смелчаци от Калофер и цялата страна ще се впуснат на 6 януари - Богоявление, в мъжко хоро в ледените води на река Тунджа. Ритуалът се извършва за здраве от мъже. Вярва се, че всеки, влязъл в януарските ледени води на..
През нощта ще бъде ясно, в по-голямата част от страната и тихо. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между минус 5° и 0°, в София - около минус 5°. В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Преди обяд около Дунав, в..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения...
На Йордановден в "България днес" говорим за пречистването чрез водата, за символите на вярата и отмитите грехове, които подготвят душата за единението с..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...