Тези дни парламентът гласува без дебати на първо четене промени към Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), известни още като „Закон срещу търговските вериги”.

Това бе трето поред гласуване на въпросните поправки в пленарна зала. Те бяха спрени при предходното НС от президента Росен Плевнелиев с мотива, че не е ясно какъв ще е общественият ефект от въвеждането им, както и поради опасения от увеличение на цените в търговската мрежа.

Факт е, че трябва да бъдат предприети мерки за ограничаване на нелоялните търговски практики и осигуряване на равнопоставеност между договарящите се страни, но и в ЕС няма единна политика по въпроса. Всяка държава въвежда механизми, според местните условия за справяне с проблема. В повечето случаи се разчита на етични кодекси и уреждане на отношенията чрез медиатори или арбитраж.

Предложените от левицата промени предвиждат въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” за фирма, която с пазарния си дял може да попречи на конкуренцията, тъй като доставчиците и купувачите са зависими от нея. Критериите за „значителна пазарна сила” ще бъдат определени с методика. Според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ),основният проблем на законодателните поправки са неяснотите. Липсва дефиниция на понятието „значителна пазарна сила” и конкретни предписания какви действия трябва да предприеме КЗК при установяването й: