Най-новата история на България е низ от лутания в търсене на големия брат и на спасителя. В две световни войни големият брат беше в Берлин, след това в Москва, а днес е в Брюксел. А търсенето на спасителя продължава и днес, въпреки че България е член, макар и най-бедният, на най-богатия клуб в света. През годините спасителят приемаше различни образи на политици и партии-еднодневки, но един сред тях винаги е блестял с особена, благородна светлина. Бяхме го позабравили, но Светият синод на БПЦ ни го припомни.
Симеон Сакскобургготски нахлу в българската политика през 2001 г., обеща благоденствие до 800 дни и ние го избрахме за министър-председател. Още тогава мнозина изпитваха затруднения с неговото битие – обявен след смъртта на баща си Борис ІІІ за цар на българите, но никога не царувал, както и никога не абдикирал, благородникът се завърна след години в изгнание, за да поеме поста премиер в Република България. Съдбата му не се различава много от тази на останалите „спасители” – след четиригодишен мандат нецарувалият цар изпадна в забвение, обещаното благоденствие така и не настъпи, но от миналата седмица царят-републиканец отново е в челните заглавия на вестниците. Защото БПЦ реши, че бившият министър-председател ще бъде споменаван във всички молитви по храмове и манастири като цар на българите при извършването на обществени и частни богослужения.
Така кризата на идентичността, която съпътства България от десетилетия, изживява в момента нов пик. Защото да говорим за цар на българите в република е най-малкото неадекватно. Сравнително адекватно реагира светската власт в лицето на президента, който призова Светия синод да преосмисли решението си, взето в навечерието на 1150-годишнината от покръстването на българите.
Ако следваме логиката, явяването на парламентарни избори през 2001 г. и оглавяването на кабинет в парламентарна република си е отказ от монархически претенции. Симеон Сакскобургготски прие своето гражданско име и републикански пост, но така и не се отказа еднозначно от короната. А в съзнанието на българите благородникът май ще остави горчивия привкус на скритата и не много благородната цел на завръщането му в родината – след официалното оттегляне от политиката Сакскобургготски продължава да работи само и единствено за връщането на имотите си. Подобно на мнозина негови предшественици в ролята на спасителя, царят се отърка в политиката, за да уреди лични дела. Сега Симеон трябва да бъде поменаван в молитвите като цар на българите. Каквито и да са мотивите на висшия клир, изненадващото решение едва ли ще върне главоломно топящото се доверие на вярващите в БПЦ.
Всяка година в третия четвъртък на месец ноември се посреща първото младо френско вино Божоле. От две десетилетия традицията се спазва и в България. Основна заслуга за провеждането на празника в Националния дворец на културата е на Френско-българската..
Министерството на туризма получи официален сертификат за членство в престижния европейски културен маршрут "Пътят на виното" (Iter Vitis). Той бе връчен на министъра на туризма Мирослав Боршош като признание за включването на България в мрежата от..
В петък, 21 ноември, над централните и източните райони ще има по-съществени разкъсвания и временни намаления на облачността. В Източна България и на север от планините ще духа умерен и силен, поривист югозападен вятър, докато в равнините и котловините..
Филмът Made in EU на режисьора Стефан Командарев спечели Голямата награда на публиката на 63-тия филмов фестивал в Хихон в Испания. Лентата триумфира в..