Европа няма да бъде изградена изведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които създават на първо място солидарност. С тези думи на 9 май 1950 година в Париж тогавашният френски външен министър Робер Шуман се обръща към международните медии. Той прочита декларация, с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана. Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват. Днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз. Денят на Европа е обявен на срещата на високо равнище на ръководителите на страните от ЕС в Милано през 1985 г. Честването му отбелязва речта на Робер Шуман от 9 май 1950 г. – тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме с 12 златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен и единната валута (еврото).
Отношенията на България с Европейския съюз имат кратка, но динамична история. България установява дипломатически отношения с Европейската общност на 9 август 1988 г. През 1990г. Великото народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската общност. На 16 декември 1995 г., когато се провежда Трета среща на държавните и правителствени ръководители по време на Европейския съвет в Мадрид, на Хавиер Солана е връчена молбата ни за членство в EС. През 2002 г. България вече е отворила всички преговорни глави. Три години по-късно българският парламент ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. След ратификация на страните-членки, на 14 декември 2006-а в Брюксел двете съседни държави бяха официално приветствани като част от европейското семейство, а от 1 януари 2007-а са пълноправни страни-членки на ЕС.
Каква е Европа 65 години след знаменателната реч на Робен Шуман? Отговорът е на Меглена Кунева – първият български еврокомисар, а сега вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Никой не е мислил тогава, че Европа ще се обедини в такива размери, каза тя. Нека не забравяме, че Европа е започнала своя път заедно през малка група страни, които географски са една до друга. Шест страни, които познават историята си и които са я живели заедно. Сега Европа наброява 28 държави и продължава да е притегателен център за страните от Западните Балкани, за държави като Украйна, Турция. Това е по-скоро една икономическа посока на мислене, така както е започнал ЕС. Но за мен, това което се развива в последните десетина години, е настойчивостта при защита на човешките права, при защитата на личните интереси на хората, на гражданските им свободи. Това дава уникален образ на Европа в момента. По отношение на зачитането на личността, дори когато остава за сметка на други интереси, на издигането като най-висока ценност защитата на човешките права мисля, че прави Европа един уникален политически субект в света. И за много хора това е причината да я обичат.
Меглена Кунева – с нейното име свързваме пътя на присъединяването на България към ЕС като министър по европейските въпроси. От позицията на времето успяхме ли да променим мнението на европейците за нас и какво все още трябва да свършим?
За мен много силен знак в това отношение ще бъде приемането ни в Шенген, макар и да започнем с една граница, продължи тя. Много голяма грешка е, че от 2007 г. до сега България на практика прекрати присъединяването си към ЕС. Ние нито вървим с толкова бързи темпове, с колкото трябваше към Еврозоната, нито към Шенген. ЕК излезе със становище, че България е готова за Шенген. Според мен, е много важно българското правителство, българският парламент, президентската институция да се обединят в една обща декларация. Аз предлагам много настойчиво парламентът да оцени тези години – на 11 май ще станат 10 години от ратификацията на Договора за присъединяване на България към ЕС и да кажем какво искаме. Да подкрепим самите себе си и то много отчетливо, много ясно. Иначе изглежда, като че ли очакваме, да се случи като календарно събитие присъединяването в Шенген. Трябва да има воля, трябва да има демонстрация на тази воля и поемане на ангажимент.
Меглена Кунева не веднъж е била изправена пред трудни решения, за които няма еднозначни отговори:
Всяко нещо се преценява с оглед на времето, каза тя. Имаше много непопулярни решения. Те винаги са били трудни към момента, когато са били вземани. Сега, гледайки назад мисля, че най-важното решение беше това за темпото на преговорите, да не възприемане тактиката на отлагането. Ако това се върне като амбиция и като подход днес, смятам че България ще успее в много от реформите си – и съдебната, и образователната, и здравеопазването, и МВР, и административната и т.н. Неща, които трябва да се случат в страната ни. Надявам се да можем да го направим.
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
На днешния ден преди 35 години пада авторитарният режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. По този повод агенция БГНЕС, позовавайки се на своя проверка дали паметниците на тоталитарното ни минало все още красят централните пространства в градове..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..
Двудневен хакатон под наслов "Innovate VT", vol.2 ще събере млади таланти в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново на 12 и..