В края на април един случай с бито от акушерка новородено бебе в една софийска болница предизвика гнева на много хора, а разплитането на случая изкара на бял свят грозната картина на лекарското ежедневие в България: недостиг на лекари и мед. сестри, прекомерно натоварване, постоянен стрес, ниско заплащане и липса на мотивация сред младите медици да работят в България.

По данни на Българския лекарски съюз, всяка година около 600 млади специалисти напускат страната, за да работят в чужбина за по-високи заплати и при по-добри условия. През 2009 г. в България са били регистрирани около 35 хил. лекари, днес те са по-малко от 28 хил. Нещо повече – под 5 % от практикуващите лекари в България са на възраст под 35 г., а всеки четвърти е на 60 и повече години. За д-р Анатоли Митов, прокурист на задлъжнялата областна болница в Перник, сухата статистика е ежедневие.

Броят на лекарите в болницата е 127, от години имаме 10 свободни лекарски места – казва д-р Митов. – Това определено пречи на доброто функциониране и на работата на болницата. Принудени сме да заплащаме извънреден труд на колегите, които са допълнително натоварени заради незаетите лекарски места, а това от своя страна повишава разходите на болницата. Това не е добре за работата на болницата. Но не само нашата болница е в това състояние, много от областните болници изпитват подобни проблеми.

53-годишният хирург д-р Митов е от поколението българи, които посрещнаха политическите промени през 1989 г. с ентусиазъм, а днес са едни от най-разочарованите от прехода. Той е от малкото лекари, останали в България с надеждата, че системата на здравеопазване бързо ще се реформира и ще заработи като добре смазана машина. Уви, надеждите му засега остават напразни. Така разсъждават и младите медици, които емигрират още от студентската скамейка към Западна Европа. Там условията на работа и възможностите за кариерно развитие за тях са несравнимо по-добри от България. Недостигът на лекари е особено чувствителен в спешната помощ. За милионен град като София, европейският стандарт предвижда 60 екипа. В момента в София те са едва 23. Как се отразява това на работата на спешните медици? Директорът на Спешна помощ в столицата д-р Георги Гелев:

Недостигът на лекари на практика е от началото на прехода – смята д-р Гелев. – Постепенно в годините започна да намалява броят на лекарите по много обективни и субективни причини. Когато България стана член на ЕС и се отвориха границите за нашите лекари, доста голяма част започнаха да напускат. Първи заминаха тези, които говорят чужди езици –английски, немски, френски. От 2007 г. до днес от Центъра за спешна помощ в София сборно са заминали може би 30-40 лекари, които днес работят на Запад.

В резултат екипите на спешната помощ в София обслужват по около 15 повиквания на смяна при норма от едва половината. Това, естествено, се отразява на работата им. Натоварването на спешните лекари е огромно, стресът е трудно поносим, голяма част от лекарите и мед. сестри страдат от хронични заболявания, причинени от работата им. Към това трябва да прибавим и факта, че голяма част от тях са принудени да работят на две места, за да могат да си осигурят приличен доход – добавя д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ. Неотдавна синдикатът организира протест срещу условията на труд, който бе предизвикан от редица нападения над лекари заради забавянето на екипите при спешни случаи.

Агресията е израз на заболяванията на цялото ни здравеопазване – коментира д-р Кателиева. – Нашето здравеопазване през последните 15 години за съжаление беше само частично реформирано. Получи се една система, която донякъде отговаря на изискванията на пазарната икономика, донякъде е старото ни здравеопазване с изцяло държавно финансиране. И от всичко това за съжаление страдат хората, които работят в системата на здравеопазване, и хората, които разчитат на него.