В средата на 2013 г. ЕК започна преговори за сключване на споразумение между ЕС и САЩ за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което би създало най-голямата зона за свободна търговия в света. До април т.г. са проведени девет кръга от тях. Около споразумението има високи очаквания, но и много тревоги в области като здравните норми, финансовите услуги, морския транспорт, достъпа на малки фирми до пазара на обществени поръчки в САЩ, механизма за решаване на споровете между инвеститори и държави. Основният преговарящ Сесилия Малмстрьом – комисар по въпросите на търговията твърди, че то няма да се сключи на всяка цена. Тя прогнозира, че преговорите ще продължат и следващата година. Както в Европа, така и в България, мненията за ползите и вредите от ТПТИ са поляризирани.

Нашите данни, които бяха анализирани още при стартиране на преговорите, сочат много положителни тенденции за България, – казва Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката. – От години реализираме положително търговско салдо със САЩ, което означава, че изнасяме повече, отколкото внасяме. Имаме доста висок дял на машини и електронно оборудване в стокообмена, които надхвърлят 35 процента. Според един от анализите, България, поради структурата на износа, е страната, която ще спечели най-много от премахването на митата, тъй като средно аритметичното ниво на защита за продуктите, които в момента изнасяме, т.е. средното ниво на митата, които се прилагат, е много по-високо от това за всички други страни от ЕС. То е над 11 процента, докато за други страни е от порядъка на 2 или 3 на сто. Това е пример, че българският износ е конкурентноспособен. Американският внос е все още около 0,8 на сто от вноса в България. При нивата на тарифна защита в момента, по отношение на стокообмена, не виждам нищо, което да е притеснително.

За нас е притеснително, че дебатът по този въпрос в България закъсня много, – е становището на депутата от „БСП лява България“ Кристиан Вигенин. – Той не се води в институциите, които след това ще отговарят по тези въпроси. Българският парламент категорично отказва в продължение на месеци да дебатира по този въпрос, включително в съответните комисии. Това е задача на Министерството на икономиката на база на това, което знаем към момента. Какви са очакванията за България, къде виждаме проблеми, кои въпроси бихме искали да поставим, които да се отчетат в преговорите от тук нататък? Така както ЕП ще приеме позиция по хода на преговорите с конкретни изисквания какво би искал да види в това споразумение, мисля, че по същата логика българският парламент, заедно с министерството на икономиката, може да приеме една такава позиция къде България вижда проблемите, с какво трябва да се съобрази преговорният екип от страна на ЕС от тук нататък. Така ще се получи подкрепа и на опозицията, ако трябва да бъде защитен българският интерес.

Наистина дебат е необходим и аз се радвам, че в последните месеци отново има възобновяване на дебатите след миналата година, – заяви  Дияна Найденова. – Анализи има и те са много. Те засягат конкретни въпроси. Много страни формулираха своите специфични позиции, които бяха отчетени още на етапа на приемането на мандата от ЕК. Не може да се каже, че България няма позиции или не е оценила едно или друго. Анализ ще е необходим. Ние сме правили чисто търговски анализ в областта на услугите, в отделните сектори също разполагаме с експертиза. Трябва да имаме структуриране на възможни договорености в определени области. До момента е ясно, че протече девети кръг преговори в Брюксел и имаме много отворени въпроси, някои от които се счита, че са доста дискусионни.