На 25-ти октомври българските избиратели вероятно ще трябва да решат, дали в България да бъде въведено задължително гласуване. Президентът Росен Плевнелиев внесе в парламента предложение за провеждането на референдум по този въпрос едновременно с насрочените за тогава местни избори. Държавният глава се надява, че по този начин ще допринесе за по-голям ангажимент на гражданите към политическия процес у нас, където мотивацията на хората да участват в избори от години видимо намалява. Но както и да се опитваме да украсим идеята за въвеждане на задължително гласуване, един от основните аргументи е, че задължителният вот ще намали значително влиянието на купените гласове върху изборните резултати.
За нелицеприятното явление „купен вот“, с което в България май свикнахме, наскоро се заговори отново, когато в Гърмен се стигна до конфликт между българското население и местното ромско малцинство. И макар причините за напрежението да са други, темата присъства в коментарите на политически наблюдатели, но и на водещи политици от управляващата коалиция. Съпредседателят на РБ Радан Кънев открито заяви, че „гетата в страната се толерират главно заради изборите от определени политически сили, които именно там купуват масово гласове.“
Оказва се, че и 25 години след политическите промени у нас, гражданите все още не ценим свободата да избираме. За това в навечерието на избори продължаваме примиренчески да наблюдаваме, как избиратели организирано се извозват до определени секции, за да пуснат бюлетина за определена партия, или как продават гласа си за жалки 20 евро. Въпреки разкритията на медиите за ширещата се търговия с избори, наказани няма. Всяко следващо журналистическо разследване по темата само затвърждава убеждението на негласуващите, че техният глас няма значение. Отвратени от политиката, те масово не участват в избори. С идеята си президентът иска да достигне именно до тези хора.
Преди това обаче политическата класа трябва да ги убеди, че застанали пред урната те наистина имат избор, че има сблъсък на идеи, с които могат да се идентифицират, че добре формулираните послания от предизборната кампания няма отново да останат само обещания. Едва след това може да се обсъжда, дали към правото на свободен избор да се прибави и задължението, да го упражниш. Защото ако на едната везна са благородните намерения за неутрализиране на купения вот, то на другата везна е неприятното усещане, че партиите в България всъщност са доволни от сегашното положение, когато купените гласове гарантират възпроизвеждането на политическото статукво. На този фон дебатът в парламента за и против провеждането на референдум ще бъде интересен.
Делът на чуждестранните студенти в България за последното десетилетие е нараснал над два пъти. През 2013 г. те са били близо 4% до 9 на сто от действащите студенти през 2025 г. Това сочи годишният Рейтинг на висшите училища в страната. За поредна година..
Над 3 хил. антики за над 100 млн. евро са иззети при международна акция. Операцията е координирана от София, съобщи гръцката полиция. Една от най-големите мрежи за контрабанда на антики е разбита с подкрепата на Европол и Евроджъст. Арестувани са 35 души...
Косово отива на предсрочни избори след 9-месечни опити да се състави кабинет Косовският президент Вьоса Османи разпусна парламента, съобщи вестник Koha Ditore. До това се стигна след като проектокабинетът, предложен от Глаук Конюфца, не..
Филмът Made in EU на режисьора Стефан Командарев спечели Голямата награда на публиката на 63-тия филмов фестивал в Хихон в Испания. Лентата триумфира в..
Сътрудничеството между български и китайски учени беше обсъдено днес в София на форум от представители на Българската академия на науките, правителството,..
В "България днес" на 24 ноември слушайте: 05:33 - Еврото тревожи българите, но привлича чужденците 17:03 - Актуално за сънародниците по света 22:10..