Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вдигат цената на тока, енергетиката търси спешно кредит от 500 млн. евро

БНР Новини
Снимка: архив

Наскоро стана известно, че чешката компания „Енерго-Про”, която доставя ток на Североизточна България, е завела в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка (ICSID) арбитражен иск срещу България за 54 милиона евро, заради създаден дефицит при определяне на цените на тока за регулирания пазар в периода 2013-2014 г. Австрийската компания EVN също съди държавата заради незащитени нейни инвестиции и има претенции, свързани с цените на тока за бита и задължения на НЕК при задължителното изкупуване на енергията от възобновяеми източници. Претенциите на чуждестранните електроразпределителни дружества усложняват и без това сложната ситуация в националния енергиен сектор.

От 1 юли токът за домакинствата в България ще поскъпне средно с около два процента. Не е много ако се погледне на фона на тарифите в останалата част на Европа. Но ако се отчете делът на енергията в общите разходи на българите, ще се види, че това увеличение все пак е чувствително, защото според официалните статистики румънците и българите плащат едни от най-високите цени за електроенергия в ЕС спрямо покупателната способност на населението. В същото това време държавният енергиен холдинг БЕХ, мажоритарен собственик на Националната електрическа компания, стремително трупа дългове, които се очаква да достигнат до края на годината астрономическата за страната сума от близо 1 млрд. евро.

Най-съществен принос за финансовия срив на електроенергетиката в конкретния случай има постигнатата договореност с две от най-големите електроцентрали в страната – американските Контур Глобал и AES, с които българската държава сключи наскоро споразумение. То предвижда до края на този месец да им бъдат изплатени стари дългове от 370 млн. евро, като в замяна на това намалее, според емоционалните изчисления на министъра на енергетиката, общо с около 30 на сто таксата, която държавата им плаща за инсталираните мощности. Няма значение дали тези мощности са произвели и доставили някакъв ток или пък не са работили поради една или друга причина, просто Националната електрическа компания им плаща за това, което имат и на теория могат да правят. На пръв поглед и според официалните власти тази сделка изглеждаше изгодна и според министъра на енергетиката Теменужка Петрова щяла да има съществено влияние върху крайните цени на електроенергията по посока надолу. Още повече, че точно в момента в страната се наблюдава чувствителен спад на вътрешното и експортното потребление на ток и няколко електрически централи вече изключиха някои от своите мощности, като и много вятърни и соларни паркове също спряха работа. При този излишък от енергия, сумата която на практика НЕК щеше да подарява безплатно на американските ТЕЦ-ове щеше съществено да набъбне.

Предполага се, че споразумението ще свали тези разходи, но за да влезе в сила то, трябва от някъде да се намерят 370 млн. евро до края на месеца. А БЕХ и НЕК ги нямат, те имат само стари кредити и дългове, които непрекъснато се увеличават. Въпреки призивите на видни енергийни експерти за разваляне на тези договори, държавният холдинг се обърна с молба към Министерството на финансите да му бъдат дадени държавни гаранции за вземането на подобен дълг. Защото без такива нито една банка, която е направила съответния анализ на финансовото състояние на компанията, няма да й отпусне и един евроцент или пък ще иска убийствени лихви.

Дали правителството ще даде исканите гаранции не е много ясно, защото има законови ограничения за тавана на публичния дълг, а държавните гаранции се броят за такъв дълг. На практика има реална опасност позволеният от парламента таван на държавния дълг да бъде пробит. Това не може лесно, безпроблемно и бързо да се случи, а късите срокове притискат Българския енергиен холдинг.

Неведнъж енергийните експерти и икономическите анализатори са предупреждавали, че в енергетиката положението се нажежава с всеки изминат ден и че са необходими спешни и радикални реформи. Но тъй като тези реформи няма как да не бъдат изключително болезнени за потребителите, точно в годината на местни избори едва ли може да се очаква властите да се престрашат на тази високорискова операция. Или, казано с думите на премиера Бойко Борисов в изказване пред представители на Международния валутен фонд и Световната банка, досега концентрирахме усилия върху неотложните проблеми, но вече гледаме в по-далечна перспектива.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ако Google можеше да говори – от какво се вълнувахме през 2024 г.

През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..

публикувано на 03.01.25 в 11:00

Мъртвите птици в Копривщица нараснаха на 1007

Хиляда и седем мъртви птици и 31 пострадали е равносметката от фойерверките в новогодишната нощ в Копривщица, съобщи за БНР Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани". Половината от живите планински чинки имат трайни..

публикувано на 03.01.25 в 10:04

Какви валути търсеха най-много българите през 2024 година?

Двете най-търсени от българите валути през 2024 г. остават американският долар и еврото, както и през 2023 година. Изключително популярни са и парите на съседните ни балкански страни - турската лира, румънската лея и сръбският динар. След тях се нареждат..

публикувано на 03.01.25 в 07:30